Забавянето на строежа на храм „Свети Пимен Зографски“ в столичната община „Изгрев“ доведе до прехвърчане на искри и размяна на обвинения между Софийската света митрополия и ръководството на общината. В публикация във Фейсбук на кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев се казва, че отпуснатите от Столичната община средства (1,5 млн. лева) за довършването на храм „Св. Пимен Зографски“ не са преведени на църковното настоятелство без „адекватно, колегиално и юридически обосновано обяснение“.
В отговор от митрополията репликираха, че "от началото на лятото върху ръководството на Софийската света митрополия се упражнява системен натиск строителни дейности, за които е отпуснато безвъзмездно финансиране“ да се възложат на конкретна фирма изпълнител, която обаче не изглеждала много надеждна.
За това кога ще се завърши окончателно храма и за проблемите около създаването на новата енория разговаряме с отец Антоний Милушев – председател на енорийското настоятелство.
- Отец Милушев, на какво се дължи забавянето на строителството на храм „Свети Пимен Зографски“?
- Преди всичко искам да кажа, че работата по храма не e била никога прекъсвана. Забавянето се получи от желанието на администрацията на Софийската света митрополия да се запознае по-подробно с това, което е свършено и което предстои. Проверяват се документи, договори, сметки за извършените плащания и други такива.
- С една дума няма финансови проблеми?
- Парите за довършването са осигурени от община „Изгрев“. И трябва да започнем да ги усвояваме, защото наистина строежът се забави. Хората, минавaщи край него, остават с погрешното впечатление, че нищо не се прави. А всъщност вече е приключено поставянето на мазилката и всичко е готово за стенописване. В момента се довършава външната облицовка, като се надаваме до края на месеца да приключим и с нея, включително и тази на камбанарията.
- Значи наред е изографисването?
- Преди всичко трябва да довършим канализацията, защото зографите не могат да работят без течаща вода. Първо ще се изпишат куполът и абсидата. Те са най-важните елементи от един храм. А и става въпрос за целесъобразност. Защото ако храмът е осветен, без те да са изографисани, става много сложно това да се прави, без да пречи на богослужението. Следващите етапи на изгорафисването са вече по-лесни, в смисъл че страничните скелета няма да смущават богомолците. Предстои също завършване на подовото отопление, поставянето на иконостаса и на другите каменни и дървени изделия.
- Кой ще бъде авторът на стенописите?
- Екипът от зографи на Еленора Караиванска вече е одобрен от Софийската света митрополия.
- Изографисването предстои, но вече е поставена храмовата врата, чиято резба е наистина впечатляваща?
- Дърворезбата на храмовите порти е с мотиви от Благовещението. От едната страна е Богородица, а от другата - Архангел Гавриил.
- Трудно ли беше да се стигне до изграждането на храма и въобще до създаването на енорията? Район „Изгрев“ се слави като „червен“, или нека го кажем, без да политизираме, атеистичен район?
- Аз самият съм от Дианабад и мога да твърдя, че в действителност не е съвсем така. Ще се учудите колко хора, които се определят като „червени“, ни помагат с голям ентусиазъм. Хората посрещнаха с голяма радост, че най-сетне ще имат църква. И това е най-важното и най-хубавото нещо, което се случи – строежът на този храм по един прекрасен начин обедини хора с абсолютно различни политически пристрастия и въобще виждания за живота. Настоятелството, което създадохме, бе още по времето, когато кмет на общината бе г-н Цветомир Жеков от ГЕРБ, който бе и негов председател. Сегашният кмет, д-р Дeлян Георгиев, в първия си мандат бе издигнат от БСП, но ни помага с не по-малко усърдие. В настоятелството сме се събрали най-различни хора, но тази идея ни обедини, за да има собствена църква и собствена енория, каквито Дианабад и Изток никога не са имали. И тази нужда е очевидна.
- Проблемите при строежа на нови храмове опират не са само до пари, но и до терен. Трудно ли се стигна до извоюване на днешното разположение на църквата?
- Идеята да има храм в Дианабад започва още през 1990 г. Доколкото си спомням, имаше някакво дарение - на ъгъла на булевардите „Г.М. Димитров“ и „Никола Габровски“. Дори се направи първа копка, но тогава започна разколът и всичко се блокира. И сега там вместо Божи храм има бензиностанция. Търсиха се после други места, където днес има или ще има жилищни сгради. Такава е ситуацията за съжаление. Църквата не е обикновена сграда, не е жилищна кооперация или мол. Винаги има други интереси и за парцела се води една съвсем друга битка, която в повечето случаи храмът губи. В същото време знаем, че никаква сила не може да устои на Божията благодат и накрая всичко завършва добре. Така стана и със „Свети Пимен Зографски“. Всичко в крайна сметка завърши по най-добрия начин като негово местоположение. Той е приблизително в центъра на района, наоколо има градинка - идеалното място за една църква. И вече сме на една ръка разстояние, на последната крачка пред нейното завършване.
- А и е до самия КАТ...
- С това често се шегуваме в настоятелството - да има къде да се молят нарушителите да им бъдат опростени наказателни точки и фишове за глоби. Разбира се, само след искрено покаяние.
- Свети Пимен Зографаски, на когото е посветен храмът, има вече улица и училище в Дианабад?
- Улицата не излиза точно при храма, но наистина е в квартала. И 11-о училище, което съм завършил, също получи името на този светец. А най-знаменателното е, че в квартал „Изток“ живеят най-много български художници (св. Пимен също е бил такъв - б.р.). Както виждате, нещата се подредиха наистина по един чуден начин.
- Какви помещения ще има към основното, за да се развива там и просветна дейност?
- Нямаме право да строим нищо повече около него - това е максималната ни определена квадратура. За това има един подземен етаж, в който ще са канцеларията, библиотеката и залата за енорийска дейност. Самото помещение всъщност е сутерен, има прозорци и е добре осветено. Ще върши чудесна работа.
- Кога все пак да очакваме освещаването?
- Тази година я поизтървахме като срокове, но се надявам, че до края на следващата „Свети Пимен Зографски“ ще приеме своите енориаши.
- Говорим за строителството на нови църкви, но старите се нуждаят от поддръжка. Вие в момента служите в катедралата „Свети Александър Невски“, която от години се нуждае от сериозен ремонт?
- За подробности около проблемите на катедралния ни храм най-добре ще ви разкаже Негово преосвещенство епископ Герасим, който е председател на църковното настоятелство. Нещата в случая наистина опират до пари. Една голяма руска фирма бе проявила желание да спонсорира ремонта. Точно тогава за съжаление започна войната в Украйна и това бе стопирано. Всички правителства обещаваха да помогнат, но нищо не се случва. Което е жалко, защото това е патриаршеска катедрала - един от символите не само на София, но и на цяла България. Затова държавата е длъжна да поеме грижите за нея. За съжаление „Свети Александър Невски“ няма особени собствени приходи освен от свещи и сувенири. Входът е свободен. Докато на Запад за посещението на подобни катедрали се плаща, и то солидно. Малък пример – в Англия за посещението на четиричленно семейство в Уестминстърското абатство се плащат 60 паунда. Същото е и в „Сейнт Пол“.
- Кое е най-належащото, което трябва да се направи?
- Преди всичко ремонт на покрива, защото течовете и влагата застрашават стенописите. Които пък на свой ред трябва да бъдат почистени от десетилетните наслоения от дима на свещите. Слава Богу, направеният обстоен оглед на самата сграда установи, че няма никакви конструктивни проблеми. Строено е наистина изключително солидно в онези времена. Единствено трябва да се оправи канализацията, защото водата, която се стича при дъжда от площада, прониква в основите.
Константин Събчев
