Б лагодатният огън - символ на Пасхата - е най-известното чудо в света за Източното православие. Той се появява в храма на Божи гроб по едно и също време всяка година векове наред. Никое друго чудо не се появява така редовно и така непрекъснато във времето както това. Слизането на Свещения огън се случва от IV век насам всяка година в следобеда на Великата събота в църквата в Йерусалим, където Христос е бил погребан след смъртта си на кръста.
Според старо поверие, ако Благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден на човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие. А единствените, които могат да го получат, са православните духовници и те го предават на другите християнски вероизповедания.
Протокол
Подготовката за слизането на огъня започва в събота сутринта. Параклисът „Кувуклия“ в храма „Възкресение Христово“ внимателно се проверява за запалителни средства с цел да изчезне всяко съмнение, че чудото е плод на човешка ръка. След това вратите се запечатват с 5 килограма чист восък, над който са четени специални молитви 40 дни. Главният участник в измолването на Благодатния огън - православният патриарх на Йерусалим - се усамотява в параклиса, след което започва очакването на чудото от хилядите миряни.
Очакване
Началото на церемонията се поставя около 11,00 часа сутринта, като християнските араби пеят традиционни химни на висок глас. Но в 13,00 часа те стихват, а след това започва напрегната тишина, породена от очакване на появата на Божията благодат. Свидетели разказват, че Благодатният огън слиза като стълб от синя светлина, като в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря. Любопитно е, че синята светлина се явява и извън гроба. Всяка година много вярващи твърдят, че тази чудотворна светлина запалва свещите, които те държат в ръцете си, по своя собствена инициатива. Всички в църквата чакат със свещи в ръце с надеждата, че именно техните вощеници ще се запалят спонтанно. Синият пламък е виждан да се движи на различни места в църквата. Има редица подписани свидетелства от поклонници, чиито свещи са се самовъзпламенили.
Свидетелство
Съществува обаче само едно видео на чудото, заснето от млад инженер от Витлеем. През 1996 г. той бил помолен да снима церемонията от балкона на купола на църквата в компанията на руска монахиня и четирима други вярващи. Монахинята била застанала от дясната страна на инженера. На видеото се вижда как човекът снима събралите се тълпи, но в един момент всички светлини изгасват, защото е време патриархът да влезе в гробницата и да получи Светия огън. Докато той все още е вътре в гробницата, изведнъж се чува вик на изненада, идващ от монахинята, стояща на балкона. Една голяма свещ, държана от нея, се запалва пред погледа на стотици хора още преди патриархът да е излязъл от гробницата. Това видео е най-важният и единствен източник, който документира чудото.
Двойният импулс
За да убеди себе си, а и света по научен начин в чудото, през 2008 г. руският професор по физика Андрей Волков от Националния изследователски център „Курчатов" в Москва получава изключителното право да влезе в църквата "Възкресение Христово" на Божи гроб със специална апаратура. В продължение на шест часа преди службата той правел замервания на електромагнитното поле в храма. Всичко било нормално, но когато започнала молитвата на патриарха, полето се усилило два пъти. При самото запалване на свещите приборът, фиксиращ спектъра на електромагнитното излъчване, е засякъл в храма странен дълговълнов импулс, който повече не се появил. Това не би могло да стане с апаратура или някакво запалително средство в условията на храма, категоричен е Волков.
Пламва извън храма заради църковен спор
Единственият случай, за който се твърди, че огънят е слязъл извън пределите на храма, бил през 1579 г. Представители на арменската църква подкупили местната градска управа за правото да получават огъня. Патриарх Софроний и православните поклонници не били допуснати нито в параклиса над Божи гроб, нито въобще в храма, а били изгонени да се молят на входа. Въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото не се случило. Вместо това огънят лумнал извън храма, точно пред православния патриарх. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили пасхалната церемония винаги да се води от православния патриарх.
Мюсюлмани пазят ключа на Гроба Господен
Всяка сутрин Адиб Джуде идва пред храма с ключа от неговите врати. Самият ключ е на 500 години и е изработен от чугун. Дълъг е 30 сантиметра, триъгълен в единия край, квадратен в другия. Пред черквата Джуде го предава на друг мюсюлманин - Уаджи Нусейбе, за да ги отключи. От векове тезии две ислямски фамилии са пазители на храма. Отредена им е и ролята на арбитри между християнските свещеници, често влизащи в конфликти за контрол над храма. В рода на Нусейбе мисията се предава от 638 г. Когато арабите за първи път завладяват Йерусалим, патриарх Софроний връчва ключа на халиф Омар ибн Хатаб с молба да пази святото място. Халифът възлага това на предтеча на Уаджи Нусейбе, който имал заслуги към пророка Мохамед. През 1099 г. кръстоносците превземает Йерусалим и поверяват ключа на фамилията на Джудже. Когато през 1187 г. градът окончателно е отвоюван от мюсюлманите под водачеството на знаменития Саладин, той обещава на английския крал Ричард Лъвското сърце родът Нусейбе пак да отключва гробницата. Така Божи гроб се сдобива с двама служители мюсюлмани - пазител на ключа и вратата.
