0

“Слепи проглеждат, а бездетни се сдобиват с рожба“. С тези думи възрастна жена обобщи чудесата в Араповския манастир. Обителта, разположена насред полето между Пловдив и Асеновград, окрилява тялото и душата дори със самобитната си атмосфера. В нея има чудотворен извор и една икона на Пресвета Богородица. Спасените хора не знаят кое им е помогнало, дали святата вода или молитвите пред Божията майка - нашата ходатайка пред Господ Иисус Христос.

Многобройните посетители, идвайки в манастира, споделят, че изпитват странни усещания в църквата „Света Неделя", в която е поместена чудотворната икона на Богородица. Едни чувстват някакъв свеж полъх, други получават изтръпвания и мравучкане по тялото като от енергия. „Има много случаи на изцеления - сякаш Божията майка оживява и лекува с поглед“, споделят миряни.  Основно се счита, че иконата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба“, „Чаках 8 години за дете“, разказва 35-годишната Гинка И. от Пловдив. Докторите под тепетата вдигнали ръце - нямало никаква причина да не могат да имат дете със съпруга й. Медиците в София също потвърдили мнението на колегите си, но и те били безсилни. Тогава Гинка тръгнала по билкари. „Изпих десетки литри какви ли не отвари, но нищо не се получи. От своя приятелка чух за иконата на Божията майка в Араповския манастир и отидох“, обяснява Гинка.

Параклисът над чудотворното аязмо

 Параклисът над чудотворното аязмо
Фейсбук

Паднала на колене и започнала горещо да се моли на Светата Дева да я дари с детенце. Няколко пъти още ходила в манастира и пила от лековитото аязмо. При едно от посещенията й някаква жена я посъветвала да купи детска дрешка и да я остави пред иконата. Гинка го направила и след два месеца забременяла. Родила момиченце, а след 3 години още едно. Всяка година на 15 август това семейство раздава курбан за здравето на двете дечица. Майката и бащата са убедени, че рожбите им са дар от Божията майка. Наред с тях поне още 6 семейства от Пловдивско свидетелстват, че са заченали подир молитва тук. През септември 1998 г. две асеновградчанки също станали майки след молитва пред чудотворната икона на Божията майка.

Водата от аязмото също е лековита, казват жители на близкото село Златовръх. Най-много изворът помагал при влошено зрение. Стари хора твърдят, че са се отървали от перде на очите, след като в продължение на няколко месеца всеки ден се плискали с вода от аязмото. В последно време обаче дебитът на чудотворния извор е понамалял. „Водата от аязмото е чудотворна. Удължава живота с няколко десетилетия при редовна консумация”, нареждат с усмивка възрастни хора. Мнозина се хвалят, че идват само за да си налеят в туби и да си отнесат у дома. През 1998 г. се случва необяснимо чудо с 11-годишно сляпо дете от Димитровград. Поклонници още си спомнят как момчето пренощувало в манастира, а на сутринта се измило на аязмото и започнало да различава образи. Около празници идват хора и от съседна Турция. Една жена споделя, че заради диабета имала проблеми с очите. Надява се да намери лек тук както многото хора преди нея.

Хората вярват, че водата тук лекува и удължава живота.

 Хората вярват, че водата тук лекува и удължава живота.

Счита се, че манастирът е възникнал покрай откриването на аязмото, което е съществувало много години, преди да бъде построен. Местните хора разказват една легенда от XIX век, според която изворът се прочул, след като болната дъщеря на тогавашния владетел на района - Арап бей, оздравяла. Арап бей бил много отчаян, защото опитал да излекува детето си с всякакви лекари и илачи, но без успех. Една нощ му се присънила жена, която го посъветвала да изкъпе дъщеря си в свещения извор на християните. След няколко поредни знамения Арап бей накрая послушал светицата от съня си, която вероятно е била самата Пресвета Богородица, наричана от мюсюлманите Мариам (Дева Мария). Бащата изкъпал дъщеря си и тя за почуда на всички се излекувала. Тогава той решил да дари земята си на християните да построят своя църква край аязмото. Тя обаче се превърнала в цял манастир -  един от последните новоосновани преди Освобождението. Самото строителство е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. Пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир.

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства, събрани от населението при игумена на манастира архимандрит Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта се намира и аязмото. Над него има параклис, по стените на който има също стенописи. Чешмата в него е една от най-интересните каменни манастирски чешми в България. Лицевата й страна се състои от пет големи каменни блока с релефни фигурални изображения. Непосредствено над чучура са изсечени пет стилизирани кипарисови дръвчета, а над тях са два лъва, застанали един срещу друг и разделени от кръст. 

Араповският манастир Св. Неделя възниква покрай лечебния извор, а днес славата му се дължи и на чудотворната Богородица.

 Араповският манастир Св. Неделя възниква покрай лечебния извор, а днес славата му се дължи и на чудотворната Богородица.

Божията майка следи с очи вярващите

Много поклонници идват в Араповския манастир заради чудотворната икона на Света Богородица. Миряни споделят, че докато се молят, сякаш реликвата оживява и започва да следи човека с очи. „Все едно е жива”, кръстят се хората. Случките са много и различни. Някои страдалци след срещата с чудодейната икона стават на крака, дори да са болни тежко. Така се случило и с жена от Сливен. Съпругът й катастрофирал. След пет операции той останал закован за леглото завинаги. Лекарите не давали никаква надежда, че ще стане и проходи отново. В отчаянието си роднините тръгнали по врачки. Една възрастна праведна жена от близко село казала на съпругата да дойде при иконата в Араповския манастир. Половин година по-късно мъжът й си стъпил на краката. Показателна за силата на молитвата е и историята на младеж от Асеновград. Той изпаднал в кома след катастрофа край Карнобат. Младежът бил приет в бургаска болница, но докторите не давали големи шансове. Майката и бащата идват в обителта да се помолят за помощ от Богородица. Малко след излизането им от храма разбрали, че синът им е дошъл в съзнание. От летописите на обителта става ясно, че святото изображение е било дарено от покойния Пловдивски митрополит Паисий при освещаването на храма през далечната 1862 г.

Кулата на Ангел войвода приютявала Левски

Араповският манастир трудно може да бъде объркан с някой друг заради кулата на Ангел войвода, която гордо се издига в двора му. Счита се, че това е най-добре съхраненият паметник на хайдутството у нас. Има данни, че между 1871 и1872 г. Васил Левски се е укривал тук. Кулата е издигната с пари, дарени от Ангел войвода. Нейното предназначение било при нападение по време на робството монасите да има къде да се скрият. Затова и първите й два етажа са каменни с тесни прозорчета, приличащи на бойници, а третият кат е жилищният. Преди 1989 г. край кулата идвали правителствени коли от района и от София. Възрастни хора още си спомнят, че членове на Политбюро на БКП редовно вдигали шумни банкети и гърмели по войводски с ловните си пушки.