В разгара на 49-дневните Великденски пости в България мнозина си задават резонния въпрос - откъде идва този тип традиция и съществува ли тя у други народи, култури, религии.
Счита се, че един от най-дългите пости е тримесечният в Теравада - най-консервативната школа в будизма. Той не е свързан толкова с отказ от храна (с изключение на месото), колкото с отказ от пътуване и с посвещение на молитви и на светите книги. Най-краткият пост пък е еднодневният в юдаизма - Йом Кипур или Съдния ден. Предписван още от времената на Моисей, през 2022 г. той се пада на 4 октомври (до вечерта на 5-и). На този празник в Израел нищо не работи, а хората си искат прошка. Вярва се, че тогава Бог оценява всички извършени от човека дела през годината и се определя по-нататъшната му съдба.
Старият завет
В Стария завет често се споменава постенето - както на отделни библейски персонажи, така и на целия еврейски народ. Обикновено хората се отказвали от всяка суета и ходели с раздърпани дрехи, с дълги коси и бради. В Стария завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 - 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Иисус пък се оттегля за 40 дена в пустинята, за да подготви в пост своето появяване пред обществото.
Покаяние
За християните постът (отказ от млечни и месни храни) върви заедно с покаяние и изповед. Това е израз на очистване на тялото, но и на душата, с което обаче не бива да се парадира. Тук сам Божият Син Иисус Христос казва следното: "Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят".
През Средновековието постите са били изключително строги. Правилата са поразхлабени от папа Юлий III, който разрешава употребата на т. нар. „течно месо“- масло, яйца, кашкавал и мляко. В това отношение и днес католиците са по-облагодетелствани за разлика от православните. Според католическата църква покаятелните практики - въздържанието от месни ястия, е задължително за петъците от цялата година. Що касае Великия пост, то той се спазва в два дни - Пепеляната сряда и Разпети петък. Тогава е позволено да се яде само веднъж, като менюто не бива да включва месо.
Ислям
Счита се, че Мохамед също е постил, преди да му бъде разкрито Свише съдържанието на Корана. По този случай се чества деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан, който през 2022 г. започва от 2 април до 1 май. Много туристи, попаднали в мюсюлмански страни (с несветски характер), често са изненадани, че в този месец дори кафенета и ресторанти не работят. Вярващите спазват строг пост през светлата част от денонощието с отказ от храна и вода. След залез слънце обаче на мюсюлманите е позволено яденото на всякакви храни.
Индусите гладуват за късмет
Пантеонът с божества в индуизма е изключително пъстър, така че винаги има повод за някакъв пост. Но в най-общ план има два вида говеене - заради даден обет или свързани с религиозен ритуал в съответния ден от седмицата. Например в понеделник поклонниците правят пост в чест на бога Шива, който ще изпълни всичките им желания. На някои места момите пък се въздържат от храна, за да привлекат идеалния си съпруг. Късметът и желанията могат да се сбъдват и от бога Вишну, почитан в четвъртък.
