В сезона на пролетните бури малцина подозират, че народът ни открай време е практикувал различни обичаи и ритуали за контрол над стихиите. Те са наследени от прастарите времена на траки, че и по-стари. Най-общо обичаите са два вида - за предизвикване на дъжд при суша и срещу не по-малко опасните порои и градушки. В момента доста от това знание е изгубено през хилядолетията, но една малка част се пази от фолклора - богатството на всеки народ. През Средновековието доста от народните практики започват да се преплитат по сложен начин с почитта на хората към различни християнски светии. И така се запазват до наши дни.
Светия
Доста обичаи, свързани с пролетните бури, са запазени покрай почитания през месец май християнски светец Герман. Той се счита за покровител на сезонните природни стихии - градушка, гръмотевици и поройни дъждове. Като предпазна мярка срещу градушки, порои или суша през май и юни хората са изпълнявали ритуала Герман, наричан още Джерман. Той има специална част за предизвикване на напоителен дъжд, която е подобна на Пеперуда и Кръстоноше - фолклорно-християнския молебен. При него начело със свещеника и иконите, носени от момци и моми, се обикалят нивите в тържествена процесия. Всички тези ритуали нямат точно определени дати в календара. Те са се извършвали по необходимост, а и още се правят в много села в Западна и Източна България.
Гечо
Доста интересен е обичаят срещу градушки с обредно изработване на кукла, наречена Джерман, Гошо, Гечо, Дюрманчо, Скалоян и пр., и неговото погребение. Правели са го най-често от глина, от метла, открадната от дома на бременна жена, или от парцали. Било е задължително фигурката да е надарена с голям фалос. Изработването на Джерман обикновено се извършвало от пеперударките (специализирани в предизвикването на дъжд) под вещото ръководство на старица или вдовица. Участничките в изработването му е трябвало да са чисти - в предфертилна или постфертилна възраст. Изработвали го като покойник - със скръстени на гърдите ръце и със запалена свещ в тях. Главата покривали с черупки от великденски яйца. На места в корема му слагали жаба. Така приготвеният покойник поставяли върху бухалка за пране или турска керемида.
Ложе
Това ложе било допълнително украсявано с цветя, като на него задължително слагали и една червена люта чушка - символ на мъжественост.
Всички тези ритуални действия се извършвали край чешма или река. Вече приготвеният Джерман занасяли да преспи една нощ в дома на пеперудата, пазен и оплакван от стари жени. На следващия ден жените канели свещеника да го опее, за да го погребат. Погребението било досущ като истинско - след него жените раздавали варено жито “за Бог да прости Джермана”.
Ако след това погребение завали дъжд, градоносният облак се разсее или пък пороят престане, фигурката бива изровена от земята и хвърлена в реката, придружена от съответните наричания и с благодарност.
