В сезона на отпуските и пътешествията е интересно как си е представял древният българин света, имал ли е понятие за часовите зони, къде според него се е намирал Раят, който пътешественици и в миналото, а и днес се стремят да открият. А какво е имало накрай света. За всичко това хората по нашите земи са черпили сведения от старозаветни текстове, от описания на пътешественици, чиито разкази са циркулирали от древността и през Средновековието по нашите земи. Така например се е считало, че една от 4-те реки, слизащи от Рая в нашия свят се влива в Черно море. Това е Истър, както е старото име на Дунава. Между другото и средновековният българин също както днешният е бил раздвоен дали земята е сферична или е плоска - особено втората представа днес набира все повече фенове по света и у нас.
Египетският Козма
Старозаветните представи за устройството на земята и нейното население са систематизирани и интерпретирани от египетския пътешественик, монах и историк Козма Индикоплевст в неговата Християнска топография, преведена на славянски вероятно през X век. Самото съчинение е от VI век. Според него земята е плоска и правоъгълна, като „се простира по дължина от изток към запад, а по ширина – oт север към юг“. Океанът, който я заобикаля, същевременно я разделя на две, изолирайки населената част на сушата от най-източната част, където преди Потопа обитавали хората „и където сега се намира Раят“. Водите на океана образуват в сушата четири залива, сиреч морета, по които може да се плава – Ромейското (т.е. Средиземно море), Арабското, наричано още Червено море, Персийското и Каспийското. Земята е разделена на три пояса (климатични зони): северна, южна и средна, като само последната е заселена поради подходящия среден климат. Върху нея са обособено седем климата или часови зони, в които слънцето изгрява и залязва по различно време. Народите, които населяват земята, са потомци на синовете на праведния Ной, когото Бог запазил от Потопа; земята е разделена между тях по начин, указан в библейската книга Битие. От него (Моисей), като заимстват, казва Козма, и езическите философи разделят земята на три части: Азия, Ливия (Африка) и Европа, сиреч Изток, Юг и Север. На изток и в земите, близки до източните, живеят индийците; етиопците заемат земите, които се простират на юг; на запад живеят келтите, а на север пребивават скитите.
Фисон
Четирите най-големи реки „извират от Рая, прекосяват океана и отново извират в нашата (обитаемата) земя“ - Фисон, която наричат Инд или Ганг“, Геон (Нил), която идва от етиопските предели, Тигър и Ефрат, които „прекосяват областите, разположени между Персия и Персийския залив“.
В своето съчинение авторът е описал различни страни и народи, обръщайки специално внимание на Етиопия и Индия, които посетил. Отделно е разказал за остров Тапробан (Цейлон, днес Шри Ланка ), за неговата чудна природа с невиждани растения и животни и подробно се е спрял на търговията със слонова кост, подправки, скъпи тъкани, злато и скъпоценни камъни, екзотични животни. Споменал е също за най-източната земя – Цинистан (Китай), откъдето идва коприната.
Четирите райски реки се споменават и в Отломките по космография и география на Константин Костенечки, във фрагмента „За Едем“ (т.е. за Рая); пак там авторът е посочил имената на 36 други големи реки и 12 планини и е дал кратки обяснения за 4-те морета и за 7-те климата (часови зони). Тъй като Константин е възпроизвел възгледа за сферичния облик на земята, у него поясите (климатичните зони) са 5: два студени (на полюсите), един горещ (на екватора) и 2 средни, от двете му страни, които са годни за обитаване. Фрагментът за 4-те райски реки е цитиран от автора и в съставеното от него житие на деспот Стефан Лазаревич, За първата от тях обаче се казва следното:
„Фисон според книгата „Битие“ обкръжава Евилатската земя (Индия) и (после) извира при нас. Тази река се нарича Истър и Газ и Истър и Дунав от траките. Тя извира на запад при Пеонската планина, която се простира от Сицилийското море до германците при Северния океан. Оттам обаче тече на изток и се влива в Евксинския понт (Черно море) чрез пет устия...“
Дакия
Пак в житието на деспот Стефан Константин е включил и едно описание на „областта Далмация или Дакия, страната на днешните сърби“, в което освен Дунав е споменал Сава („още една измежду 36-те знаменити реки“) и е разказал за столицата Белград. Известно е самостоятелно географско съчинение с подобно заглавие, дело на книжовника от XV век Димитър Кантакузин – за съжаление, познато само във фрагменти.
На Константин Костенечки принадлежи преводът и на едно известно гръцко описание на сухоземните и морските пътища и разстояния между страните, пристанищата и морските станции в „населената земя“, което той е включил накрая на своите космографско-географски откъслеци под заглавието „Съмотрение въселеннъйе“. Пак в Откъслеците е поместена и една карта на познатата земя, изобразена като кръг с Йерусалим в центъра. От Йерусалим излизат 4 двойни линии, които разделят кръга на 4 части – Изток, Запад, Север и Юг. Крайната точка на север е Тулският остров; на запад е отбелязано „нашето море“ (Средиземно), което свършва до испанското пристанище Кадес („Гадири“). Между Египет и Йерусалим се намира Червено море, на североизток – Каспийко море, а на югоизток - Индийският океан, погрешно отбелязан като Червено (втори път) вместо Еритрейско море, както е бил назоваван. Като крайна точка на изток, след Източното море е посечен Афсалом. Кръгът е заобиколен и пресечен от изток на запад от световния океан. Изследователите са установили, че картата в основни черти съответства на текста на Откъслеците, но най-вероятно е била заета от някой от неговите по-ранни източници.
Серафими пазят портите
Един от най-любопитните и богати извори на достоверни и фантастични географско-етнографски сведения в южнославянския репертоар е „Александрията“ – роман за живота на Александър Македонски, великия пълководец, завладял всички земи по пътя си от Балканите до Индия и стигнал чак до „края на света“.
Романът е преведен още в старобългарската епоха – това е т. нар. Хронографска Александрия, която е запазена единствено в състава на обемистите руски хронографски сводове от XV-XVI век. Вероятно през втората половина на XIV век на Балканите е възникнал нов, сръбски превод, направен въз основа на друга, по-християнизирана гръцка версия. Особено провокативни за въображението на читателя са описанията на местата и съществата, които Александър и спътниците му срещат „накрая на света“: „диви човеци, огромни на ръст, космати и човекоядци; други с по 6 ръце и 6 крака; други с кучешки глави или без глави, с очи и уста на гърдите; огромни ръци, които отвличат хора и коне в морето и какво ли още не. Тук е описан Островът на блажените, където живеят „голите мъдреци“: той се намира в реката Океан, а от него се вижда „голямата медна планина“, зад която е Раят - недостъпен за живите, пазен от „шестокрили серафими с пламтящо оръжие“.
По информация от изложбата „Четивото за миряни в късното Средновековие (ХIV-ХVIII век)“, проект на Института за литература към БАН и Фонд „Научни изследвания“.
