Ж ивотът ни поднася много изпитания. Има събития, които сякаш разкъсват сърцето ни, попарват душата ни, особено когато почине близък за нас човек. За християните обаче душата продължава своя път, защото, както е казано, който вярва в Бога, ще живее вечно.
Все пак душата дори да отлита, на близки и роднини остава важната задача да организират подобаващо изпращане на физическото тяло т.е. на покойника. На Запад много аристократични фамилии, особено сред католици и протестанти, са обогатили траурните церемонии с лични традиции и ритуали при изпращането на покойниците. В по-православните ширини се ценят християнските обичаи и практики за отдаване на почит към починалия след погребението. Но и тук има наслоявания със стари суеверия, на които обаче ще се спрем друг път.
На втората вечер след смъртта се събират на възпоменателна трапеза само най-близките хора. Това се прави и на 9-ия ден, или т. нар. деветини, какъвто е народният израз. Цифрата не е случайна. След погребението душата на починалия се подготвя за среща със създателя си. На деветия ден душата на починалия се явява пред Бога (или негови пратеници). Някои вярват, че след това душите, които са натрупали някои не много тежки грехове, ще отидат в преддверията на ада, за да издържат определени изпитания. А иначе относно символиката на числото то и Христос се явява отново на апостолите на деветия ден след Кръстната си смърт. В наши дни така е възникнал празникът Томина неделя, когато вярващите трябва да запалят свещ за душите на починалите си близки. Атонски свети отци казват, че именно за това на вечерята на 9-ия ден трябва да се молим за прошка на греховете на починалия.
Какво се случва след това все още никой не знае. Пророци казват, че до четиридесетия ден на праведните души им се дава възможност да обиколят места на земята, на които не са имали време или средства да зърнат. След т. нар. околосветска обиколка душата се връща в дома си на 40-ия ден, ако има тогава панихида, ако ли не, то отлита към небесните селения.
След деветия ден на душата ще бъде показан адът.
На този ден се ходи на гробището, където след преливането на гроба и молебена, отслужен от свещеника, се раздават т.нар. пътенки - предварително приготвени опаковки с жито, сладки, соленки, резен колбас, и се разлива и по чаша вино. След това в дома на покойника се слага трапезата, за да се помолят присъстващите отново за спасението на душата на покойния. До 40-ия ден християнският обичай включва раздаване на нещата на починалия на нуждаещите се с молба да се молят за душата му. На самата панихида се казват думи в памет не само на умрелия, но и се споменават и всички починали роднини. Смята се, че всички те невидимо присъстват заедно с живите. Думите за мъртвите се изговарят изправени.
Днес мнозина правят панихиди на 3-ия и 6-ия месец след смъртта. Но на всяка цена трябва да се отбележи годишнината от смъртта, казват гробищни свещеници. На този ден на гробището отново се прелива гробът с вода и вино и се раздава за Бог да прости. На трапезата в дома е добре да се сервират любимите ястия на починалия. Постите не са препятствие за отказ за почитане на мъртвите. Изключение правят само когато 9 и 40 дни се падат в забранените за това от църквата периоди на Великия пост, както и между Игнажден и Ивановден. В този случай панихидата и трапезата просто се отлагат за най-близката събота.
Бабини деветини объркват траура
Днес траурните обичаи донякъде се смесват или изопачават. Все по-често на 40-ия ден не се раздават пътенки на гробището, а се отива на ресторант. Там, под влиянието на проникващите чрез филмите западни и най- вече ирландски обичаи, често се стига до честване на паметта на покойника с любимите му песни и музика. Особено много заблуди и митове има за отбелязването на деветия ден, които нямат нищо общо с християнската вяра. Това особено важи за възпоменателната вечеря, която трябва да се състои на деветия ден, но масово се прави или веднага след погребението, или въобще не се прави. Освен това по-младите хора задават въпрос на по-възрастните и получават объркваща информация за реда и начина на възпоминание. Именно така се е родил и изразът „бабини деветини“ като синоним на нещо измислено и неясно. Ако човек не знае нещо или се съмнява в правилността на предприетите действия, най-добре е да попита свещеника, а не възрастните си близки. Само по този начин ще проведете възпоминанията съгласно християнските канони.
