В света има няколко реликви, свързани с живота и кръстната смърт на Иисус Христос. Една от най-известените е Торинската плащаница в Италия. Все по-голяма популярност обаче набира Светия хитон (Светата туника), носен от Иисус по време на кръстната му смърт. Тя се пази в църквата „Св. Богородица“ в най-стария немски град - Трир.
Евангелие
В новозаветния гръцки се прави разлика между „химатия“ (със значение на „облекло“) и безшевната дреха, наричана хитон.
Според Евангелието от Йоан войниците, които разпнали Иисус на хълма, започнали да се чудят как да поделят дрехата му. Те видели, че туниката е изтъкана от едно парче плат без никакви шевове. Това щяло да затрудни разкъсването й на парчета, та затова решили да хвърлят жребий за нея. После дирите й се губят.
От години върви дебат дали тази реликва все още съществува в наши дни. Все пак вече станаха популярни няколко места, където се смята, че се съхранява. Твърди се, че робата е закупена от войник в Йерусалим и сега се намира под катедралата в град Мцхета в Грузия. Други противоречиви съобщения поставят истинската роба в Зимния дворец в Санкт Петербург. Артефактът в катедралата в Трир обаче засега се счита за най-автентичен.
Св. Елена
Според легендата той попада там благодарение на Св. Елена, майката на Константин Велики. Тя открила одеждата на Божия син в Светите земи през 327 (или 328 г.) заедно с няколко други реликви, включително Истинския кръст. Според една версия на историята тя изпраща Светата туника в Трир, където Константин е живял няколко години, преди да стане император. По времето на Римската империя това е бил най-укрепеният град на север от Алпите. През IX век монах на име Алтман пък пише, че Св. Елена е родена в този град.
Извън легендите историята на дрехата от Трир е сигурна едва от XII век нататък. Тогава архиепископ Йохан I освещава олтар, който е съдържал безшевния хитон на Иисус. Това се случило в началото на 1196 г. Въпреки че биографиите на Йохан I посочват, че това не е първият път, когато робата е била показвана, липсват документи или свидетелства за обратното преди тази дата.
Олтар
През следващите три века реликвата е крита от хорските очи, вградена в източния олтар. През 1512 г. по време на императорска визита Максимилиан I нарежда Светата дреха да се извади за поклонение. Така, когато архиепископът отваря олтара, хората на Трир научават каква реликва се пази там. И започват да прииждат с надеждата да я пипнат за благословия.
Консервираха я с каучуков разтвор
През XIX век към Светата туника са добавени части от тафта и коприна, а после е потопена в каучуков разтвор в опит да се съхрани за идните поколения.
За излагането на туниката през 1996 г. прииждат над един милион поклонници от цял свят. Оттогава епископството на Трир започва да провежда ежегоден десетдневен религиозен фестивал между април и май. Той съчетава показването на реликвата с евангелски беседи за всички съвременни проблеми, които вълнуват млади и стари.
