М алко са храмовете в света, които да притежават толкова свещени реликви, свързани със земния път на Христос, каквато е базиликата “Санта Кроче ин Джерусалеме“ (Светият Кръст в Йерусалим). Днес тя е една от 7-те поклоннически църкви в Рим. В античността на това място е имало резиденция на римските цезари. Когато през 324 г Константин Велики пренася столицата на империята в Константинопол, храмът става собственост на майка му царица Елена. Тогава е преобразуван в параклис, който полага началото на днешната базилика. В основите на параклиса била положена пръст, докарана от Йерусалим, което дава името и на храма. През хилядолетията църквата е била непрекъснато разширявана и украсявана, докато придобие днешния си вид през XVIII век по времето на папа Бенедикт XIV (1740 - 1758). През 1930 г италианският архитект Флорестано ди Фаусто оформя отделно помещение, наречено Капелата на реликвите. Тогава от древни хранилища там са пренесени уникални артефакти от Йерусалим и изложени в специална витрина за миряните
Параклисът с реликвите
Съкровищата на храма наистина са безценни за християнския свят. В центъра на витрината се намират три частици от Животворящия Кръст. Те са вложени в позлатен реликварий, изработен от знаменития бижутер Джовани Валаде през 1803 г. Частиците са били четири, но през 1629 г папа Урбан VIII наредил една от тях да се отнесе в папската катедрала „Свети Петър“, където тя се пази и днес в капелата над статуята на Света Вероника. В базиликата има и ковчеже с два шипа от трънения венец, наложен на Иисус, кутия с три камъчета. Те са от Витлеемската пещера, от колонната, на която е бил привързан Христос по време на бичуването му в преториума, и от Гроба Господен. Поклонниците могат да видят и пръст на апостол Тома, парче от кръста на разкаялия се разбойник, разпънат заедно с Христос (Лука, 23:42) и един от гвоздеите, с които е бил прикован Божият син към разпятието. Всички тези реликви привличат милиони туристи поклонници всяка година.
Един от гвоздеите, с които е прикован Исус Христос на Кръста (вляво) и надписът на Разпятието (вдясно)
Надписът INRI се оказва фалшив
Дълго време се смяташе, че най-уникалната реликва в римския храм е надписът INRI ( IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM), което в превод от латински значи „Исус Назаретски, Цар Юдейски“. Акронимът е бил закован на разпятието на Иисус по заповед на Пилат на три езика: арамейски, гръцки и латински език. Съгласно църковното предание, надписът е намерен от царица Елена заедно с другите реликви по време на пътуването й в Палестина. Но в базиликата табличката е била намерена отделно от другите реликви чак през 1492 г. по време на поредния ремонт на храма. Затова тя винаги е била предмет на спорове между учените относно нейната автентичност, и многократно е била подлагана на различни експертизи. За отбелязване е, че фразите на латински и гръцки език са написани от дясно на ляво, както е в арамейския. В латинския текст името на Христос е изписано като „Назаринус“ вместо „Назаренус“. Нещо повече - този текст не съответства напълно на нито един текст от четирите евангелия. В крайна сметка резултатите от радиовъглеродния анализ на дървото през 2002 г. показа, че таблицата е изработена доста по-късно - между 980 и 1146 г.
