А ко сега по света върлува коронавирусът, то в древността е имало доста по-страшна болест - проказата. Тя също се е предавала по въздушно-капков път, но по онова време е била нелечима. Срещу нея хората са се бранели с някои карантинни мерки, но и със Исусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. В Светите текстове е описан един случай, при който Христос изцелил 10 болни. Чудото се почита от милиони християни тази неделя – 16 януари.
Проказата е била голям бич за хората по времето на Спасителя, че и по-рано. Тъй тя е силно заразна болест, в древността заболелите от нея живеели изолирани далече от населените места и от останалите хора. В книгата „Левит“ в 13-а и 14-а глава става ясно, че Бог е заповядал на евреите да отделят прокажените извън стана. Тълкуватели на светите книги изтъкват, че това е противоепидемична мярка, практикуваща се и до наши дни. Божият закон изисквал още прокаженият не просто да живее отделен от другите, но и да вика „Нечист, нечист!“ (Левит 13:45, 46).
Гледката е била покъртителна. Колкото повече се развивала болестта, толкова повече тялото на болния се обезобразявало, различни части от него буквално изгнивали и окапвали. В тежките си форми проказата причинявала постепенно разпадане на тъканите, например на ушите или на пръстите на ръцете и краката. С течение на времето човек ставал неузнаваем, търпял непоносими болки и накрая умирал.
Именно при един пореден пик на заразата Божият син Иисус Христос се е придвижвал от едно населено място към друго. Той първо отива в град Ефрем, североизточно от Йерусалим, осуетявайки плановете на Синедриона да го убие. Той остава там с учениците си, далече от своите врагове (Йоан 11:54). Но тъй като наближава Пасхата през 33 г., скоро отново тръгва на път. Той се отправя на север и през Самария отива в Галилея за последен път преди Кръстната си смърт. По онова време като противоепидемична мярка болните от проказа били задължени да носят на вратовете си звънци. Както и отдалече да сигнализират, че са болни, като викат, за да предупреждават околните здрави хора. Ето защо десетимата викали към Иисус „отдалече”. Спасителят се приближил до тях и им препоръчал да отидат да покажат телата си на свещениците.
Тогава именно свещениците, наред с останалите си задължения, трябвало при нужда да удостоверяват телесното здраве на хората. Спазвайки това разпореждане, Христос ги изпратил при свещениците, но същевременно им дарил телесното здраве: „И когато отиваха, очистиха се” (от проказата). А ето какво пишат и евангелистите по повод това чудо: „В онова време, когато Иисус влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се“.
Само самарянинът благодарил на Бога
От евангелския разказ става ясно, че девет от болните, макар че изпитали върху себе си Божието чудо на изцелението, не повярвали и дори не благодарили. Само един самарянин, чийто етнос по онова време е ненавиждан от юдеите, благодари за спасението си: „А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси“ (Лука 17:12-19). По този повод св. Йоан Златоуст казва, че не чудото предхожда вярата, а вярата предхожда чудото. Чудото идва като потвърждение на вярата, но вярата само въз основа на видените и преживени чудеса много рядко е искрена и дълбока.
