Н а 4-та неделя след Петдесетница, която тази година е на 10 юли, от църковните амвони се говори за една кратка, но изключително важна за християнството история от живота и деянията на Иисус.
Ходатайство
Когато Спасителя пристига в Капернаум, Той е посрещнат от група старейшини на местната синагога, която му предава молбата на един римски центурион (стотник), чийто слуга е смъртно болен. На пръв поглед е нетипично за тази епоха, че водачите на еврейски град се ангажират с проблемите на един езичник. Но те обясняват на Иисус, че центурионът не само не се подиграва с техните вярвания, както другите римляни, но дори дава от скромните си спестявания, за да им построят синагога.
Смирение
Христос веднага се отзовава на молбата на старейшините и обещава да отиде и да изцели слугата на войника. Но по пътя Си Той среща други хора, изпратени от човеколюбивия и смирен стотник, които му предават думите на римлянина: “Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.“ (Мат.8:8-9) Христос е изумен: „И в Израил не намерих такава вяра” (Мат. 8:10). И успокоява центуриона: “Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час.( Мат. 8:13)
Милост
Така завършва едно от многото чудеса на Господа, Който, както духовници отбелязват, е силен и днес да ни чуе, излекува и спаси. Затова Псалмопевецът възкликва: „Той… изцелява всички твои недъзи, избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости” (Пс. 102:3-4).
Омразата между юдеите и езичниците тогава е взаимна. Юдеите се смятат за избрани сред всички народи, за синове на Завета, за клони от здравата маслина, отгледана от Яхве. Езичниците за тях са диви маслини, които не са способни да принесат плодове. Но Христос шокира събралите се юдеи с думите: „И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Якова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“(Мат. 8:11-12).
Проповядва равенството на народите пред Бога
Отношението на Спасителя към стотника рязко противоречи на доктрината за изключителността на юдаизма. В едно от равинските поучения се казва: „В бъдещия свят ще поставя за вас, юдеите, голяма трапеза, която ще видят езичниците и ще се посрамят”. Христос проповядва точно обратното – отхвърляне на юдеите и призоваване на езичниците. По този начин Той пръв категорично и открито отхвърля тесногръдия шовинизъм и провъзгласява, че царството на Бога няма да бъде привилегия на едно племе, а ще обхване всички народи, които ще последват думите на апостол Павел: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28). А думите на стотника: Господи, не съм достоен...“ днес са част от литургийния ред на службите в католическата църква, като думата „слуга“ е заменена с „душа“.
