Х рам-паметникът “Рождество Христово”, наричан още Шипченски манастир, се намира в едноименното село Шипка в подножието на Стара планина. Църквата представлява паметник костница на руските войници, загинали в Руско-турската освободителна война. Внушителната кула камбанария е висока 53 м, със 17 камбани. Най-голямата тежи близо 12 тона и е личен подарък от руския император Николай ІІ. Седемнадесетте камбани са отлети от около 30-те тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките.
В криптата са събрани костите на 8491 войници, офицери и опълченци:
Инициативата за построяването е най-вече на Олга Скобелева – майка на генeрал Михаил Скобелев, и на бившия руски посланик в Цариград граф Николай Игнатиев, като от българска страна е предоставена безвъзмездно земята, където да се издигне храмът. Решено е светилището да носи името “Рождество Христово”, защото именно около 25 декември се извоюват решителните победи в Руско-турската война, които довеждат до победата – превземането на Плевен и сражението при Шейново. Строежът се извършва от 1885 г. до 1902 г., когато храмът е тържествено осветен по повод 25 години от сраженията на връх Шипка. Изграждането трае толкова дълго поради скъсването на дипломатическите отношения между Княжество България и Царство Русия. Това се случва една година след началото на проекта, а дейностите са възстановени едва десет години по-късно.
Най-голямата камбана тежи 17 тона
Светилището представлява красива постройка в стила на руските църкви от XVII век. Формата му е кръстокуполна с квадратен наос и три апсиди. Високият 42 м централен купол е ограден от четири по-малки, с височина 33 м, завършващи със златни кубета, с традиционната за Русия форма на луковици, с кръст на върха. Храмът се гордее и със своите 17 камбани. Общото им тегло е над 20 тона, като най-голямата от тях тежи около 12 тона, а само езикът й е 2 тона, а най-малката - едва 20 кг. В аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи.
Иконите и църковната утвар са дарени от Атон.
В криптата под храма в 17 саркофага се съхраняват тленните им останки. Там лежат костите на 8491 войни: руси, поляци, украинци, литовци, белоруси и български опълченци. Във вътрешността на паметника можем да разгледаме изящните стенописи, които украсяват цялата сграда. Изрисуването му се осъществява на два етапа. Първият е през 1902 г. и се извършва от професорите Григорий Месоедов и Антон Митов. Между 1957 г. и 1959 г. е вторият етап с ръководител Николай Ростовцев. Иконостасът е резбован от липово дърво и изцяло позлатен, дело на украински майстори. По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Свети Пантелеймон” в Атон.
Обявен е за паметник на културата през 1970 г.
Целият монашески комплекс се състои от главната църква, поклонническа сграда, монашески корпус, приют и Духовна семинария. Манастирът остава руски до 1934 г., когато са възстановени дипломатическите отношения между България и СССР. Тогава съветското правителство го предоставя на България, като тогава той става държавна собственост, а през 1970 г. манастирският храм е обявен за национален паметник на културно-историческото наследство. През 2004 г. собствеността му е прехвърлена на Българската православна църква.
