О коло 50 000 българи честват имен ден в един от най-вълшебните мигове през годината - Еньовден. На 24 юни (петък) празнуват Еньо, Яни, Яна, Ивета, Диана, Деян, Биляна и всички, носещи имена на билки. Но ако прибавим към тях и Иван/а, Йоан/а и техните производни, броят на празнуващите набъбва в пъти. Именно от кратките форми на Иван - Еньо или Яне, идва и името на празника. Той се нарича още Среди лето, Яневден, Летен Ивановден, Иван Бильобер. Еньовден е професионален празник и на билкарите и фармацевтите. Доста от съвременните илачи вече се базират на биологично активни вещества, извлечени от растения.
Към зима
Народната астрономия правилно е изчислила, че Еньовден разделя годината на две. „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“, гласи една народна мъдрост. Слънцето разгръща цялата си мощ в най-дългия за годината ден, след което бавно „умира“. Според поверието идния петък на апогей небесното светило при изгрева си „трепти“ и „играе“. За това рано сутринта моми и ергени излизат на поляни и високи места над селото, за да посрещнат изгрева, който да ги дари със здраве, жизненост и дълголетие. Вярва се, че именно сега Слънцето тръгва към зима. Но преди това да се случи, се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада и има особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата на някоя поляна, защото се вярва, че сега природата е заредена с неподозирани сили.
Тайнствената билка
Водеща роля на този ден освен водата играят лековитите билки. Затова Еньовден е най-вече празник на лечебните растения. В нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Вярва се още, че само в тази нощ „звездите слизат“ и даряват билките и тревите с могъща и целебна божествена енергия. Затова още преди изгрев-слънце всички берат билки - за лекуване, за прогонване на зли духове. Поверието гласи, че има 77 и половина различни болести по човека и за 77 от тях има лек. За половината също има цяр -“половин билка“, която обаче само определени билкари могат да открият в нощта срещу 24 юни. Тя се бере със затворени очи, наслука.
Вълшебното цвете
Народният фолклор реди, че от набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои региони броят на китките е толкова, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, на когото е наречена. После тя се закачва в дома и се използва през цялата година за лечение на болните. От останалите събрани билки и цветя се прави голям Еньовски венец, през който минават всички, за да бъдат здрави през цялата година. За здраве се извършва и миене с водата, в която са натопени еньовските билки през нощта.
Тъмните сили
Но срещу Еньовден и тъмните сили си дават среща. Това е нощта на бродниците житомамници. В миналото се е вярвало, че голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви или в нивите на този, който е поръчал краденето. Така те „крадат“плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. За предпазване от такова „открадване“ срещу празника стопанинът сам жъне малко в средата или в четирите ъгъла на нивата си, за да я намери житомамницата вече „обрана“. А някои от стопаните дори са отивали на нивите си, за да ги пазят от магьосниците. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
Предсказват бъдещето с 4-годишно дете
Еньовден е благодатен за правене на предсказания и гадания за бъдещо плодородие, за здраве, женитба и любов. В Източна България гаданията се разгръщат най-напред в обичая „Еньова буля“ или „Еня“. Тя е малко момиченце - на 4-5 години, трябва да е „изтърсак“ - последно в семейството. Четири моми отиват в къщата на детето и го обличат в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. Докато трае обличането, детето не бива да стъпва на земята, за това стои в скута на някоя от четирите девойки. Една от момите взема приготвената Еньова буля на раменете си и, заобиколена от останалите, излиза навън. Всички обикалят три пъти къщата, пеейки сватбарски песни, след което тръгват из селото. Спират пред кладенци и чешми и ги обикалят три пъти, пеейки за плодородие и любов. После излизат на полето по ниви и градини. Накрая шествието се завръща в дома на Еньовата буля, където идва ред на ладуването -„напяване“ на китките и пръстените на момите. Още предишния ден всички девойки в предбрачна възраст наливат от вечерта в котел „мълчана вода“ (налята мълчешком, при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). В нея хвърлят своите китки. На всяка китка има пръстенчета, които са наречени на ергените. Котелът пренощува на открито под трендафил, а на другия ден Еньовата буля, с лице, обърнато на юг, вади китките със завързани очи и ги нарича, а момите напяват за женитба и имотност. В някои райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
Син пламък показва заровените съкровища
Най-специфичното поверие за този празник гласи, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза силен син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре му или да провре нещо под него. Вярва се, че тогава парите излизат и е безопасно да се вземат, защото над всяко съкровище тегне проклятие. Същевременно съществуват и множество забрани за този ден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не е уважил празника му, а е отишъл да работи. През нощта срещу 24 юни не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, че да не се поболее член на семейството.
Приготвя се питка със зелена клонка
Еньовден обикновено съвпада с Петровите пости и затова трапезата е вегетарианска. Централно място заема Еньовата питка, приготвена по определен начин. Тестото за нея трябва да е разбъркано със зелена клонка, а вместо с вода да е омесена с отвара от седем зелени билки. Питката пренощува до иконата на свети Йоан Кръстител със свещ, стояща в пясък, символизиращ брега на река Йордан. След това сутринта в църквата трябва да бъде осветена пред иконата на Кръстителя. На трапезата се слагат постни супи със седем билки и печена царевица.
