В народната традиция с Игнажден (20 декември) започват коледните и новогодишните празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за първия ден от новата година. Нарича се още Нов ден, Млад ден, Млада Бога. В стари времена той се е наричал Еднажден, тоест първият ден от новата година и оттук с очакванията - Нова година, нов късмет. Имен ден празнуват Игнат/а, Пламен/а, Огнян/а, Светослав, Светла, Светлана.
Народът ни вярвал, че от този ден са започнали родилните мъки на Божията майка, Те са продължили до коледната нощ, когато Христос се появява на бял свят. Дните през този период се наричат мъчници. През този период младите нераждали жени не бивало да похващат никаква работа, за да раждат лесно.
С този ден са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.
Затова основното поверие на Игнажден е свързано с т. нар. полазник. Това е човекът, който пръв ще влезе в къщата на деня и по него се гадае каква ще бъде и следващата година. Гледа се полазникът да е грижовен стопанин, да е имотен и с добър нрав. Ако е такъв, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Това се е смятало понякога за толкова важно, че за да не оставят благополучието в ръцете на случаен човек, дедите ни избирали „полазника” предварително. Предходния ден му отивали на гости с бъклица вино, за да го поканят, тъй като били убедени, че именно той ще донесе сполука на цялото домочадие.
Според традицията на самия празник още преди изгрев-слънце огнището трябва да е запалено, а гозбата да ври. Полазникът не влиза в дома с празни ръце, а носи наръч от съчки. С най-голямата пръчка разравя огнището, за да пръснат искри. През това време благославя дома и неговите стопани с думите: „Колкото искри има в тази къща, толкова пилета и берекет да има”. .
Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта, като в някои райони на страната се продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището.
Много обреди са свързани и със семейните отношения. Където има отраснала дъщеря, гадае се за нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на обреда за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го „пазят”. Ергените поставят ечемик под възглавницата си и която мома им се присъни, за нея ще се оженят.
Сняг на този ден вещае берекет
Игнажден е бил особено важен и за народната предсказателна метеорология. Ако на този ден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през пролетта ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг. Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва 12-те месеца на идващата година. Така 20 декември определя какво ще е времето през януари.
