Н аскоро милионите почитатели на Ален Делон бяха покрусени от новината, че великият артист е решил да се подложи на евтаназия в швейцарска клиника. Информацията се оказа не съвсем точна, в смисъл че звездата на френското кино е написал завещание, в което се казва, че ако изпадне в кома, да не бъде изкуствено поддържан животът му. Така или иначе, вестта стана повод да се разрази поредната дискусия „за“ и „против“ прекъсването на живота от човека вместо от Бога.
Активна и пасивна
Евтаназията е постигането чрез активна или пасивна чужда помощ (с действие или бездействие) ускоряване на смъртта на човек, който страда или предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнание и сам изразил категорично желание да се прекъсне животът му. Христовите църкви по света имат ясна позиция относно тази наистина сложна както от морално, така и от чисто религиозно гледище практика, узаконена в някои страни. Гръцката православна църква излезе с категорично становище още през 2002 г., към което се придържа и до днес. В него евтаназията се определя като убийство/самоубийство, което по принципи е смъртен грях за християните. В този смисъл хора, прекъснали живота си по този начин, не би трябвало да се опяват, изтъкват богослови.
Добрият самарянин
През 2020 г. Ватиканът публикува апостолическо писмо със заглавието "Добрият самарянин". В него папа Франциск и оглавяваната от него църква се обявиха против евтаназията, но и против диспропорционалните и неефикасни лечения, които само причиняват страдания на болните. Така папата осъди "агресивните лечения“, или т. нар. „терапевтична настървеност“. "Отказът от извънредни и/или диспропорционални средства не е равностоен на самоубийство или евтаназия, а по-скоро израз на приемането на човешкото състояние в лицето на смъртта", се казва още в становището на Ватикана.
Лютерани
Подобна позиция заеха и протестантските конфесии, някои от които обаче правят известни уговорки. В декларация на Лютеранската църква в Германия ясно се разграничават различните видове евтаназия, като само активната е определена като „преднамерено убийство на човешко същество, несъвместимо с християнското разбиране за човека”.
Обединената методистка църква също отхвърля „терапевтичното настървение“ при лечението на тежко болните: „...Умиращите хора и техните семейства са свободни да преустановят лечението, когато то вече не помага на пациента“. В този дух са и становищата на Световния съвет на църквите и на Конференцията на европейските църкви. Не на последно място някои изтъкват, че евтаназията влиза в разрез и с Хипократовата клетва на лекарите, които се заклеват така: „Никога и никому няма да дам смъртоносно лекарство, дори да ме моли за това и няма да му дам такъв съвет.“
Самоубиецът няма да отиде в рая
Ислямът също учи, че контролът върху живота, неговата продължителност, и върху смъртта е в ръцете на Бога, т.е. Аллах, и не може да бъде манипулиран от човешките същества.
Затова всички ислямски богослови забраняват активната евтаназия. Освен на Свещения коран те се позовават на един от хадисите, в който пророк Мохамед е казал: "Между народите пред вас имаше човек, който се рани, и стана нетърпелив (с болка), взе нож и преряза ръката си с него. Кръвта не спря, докато не умря. Аллах (възвишен да е! ) каза: "Моят роб побърза да причини смъртта си, забранил съм му Рай".
