Д есетметров метален кръст се намира на входа на родното село на свети Иван Рилски – Скрино. Вече трета година Разпятието посреща всички туристи и жители на святото място, a мнозина са категорични, че то е заредено с невероятна сила. „Вече имаме поне десетина случаи, в които хората си казват, че щом са се докоснали до кръста, им е минало главоболието или мигрената. Други пък усещат невероятен прилив на енергия, която ги е държала в кондиция дни наред на работното място“, разказват религиозни гидове, които водят тук туристи от цялата страна. Божият символ е изработен с активното участие на монасите от близкия манастир и един дарител. Кръстът е изработен в Петрич, като е сглобен на място. „И самото място има специална сила, не случайно всяка година идват при нас стотици хора от цял свят за поклонение, молитва и изцеление“, похвали се пред „Телеграф“ и възрастна жена от района. Тя сподели, че тукашните откровено вярват, че Разпятието ги пази от беди и болести като COVID-19.
Огромният кръст се намира на входа на селото до пътя, който води към Руенския манастир "Св. Иван Рилски" – на около 2 километра от кръстовището. „Вече с този кръст се асоциира, че тук е роден най-почитаният български светец – Иван Рилски, а Скрино не случайно го наричаме българския Йерусалим. Селцето ни става все по-оживено и няма как да е друго. Всеки уикенд идват страшно много поклонници и туристи, които искат да посетят местата, в които е пребивавал светецът - пещерата, манастира и всички пътеки в района“, хвалят се местните хора.
Входът на пещерата, в която е живял Рилският чудотворец.
От Руенския манастир тръгва пътекa и за един друг кръст - по-нисък, но много по-свещен. За него се разказва, че изпълнява желания. Той е забит на връх Бобошевски Руен (1134 м). Туристите често си правят селфита, тъй като от него се открива страхотна гледка. „Горе е невероятно енергийно място. Имало е тракийско светилище. Битува една легенда, че тук са живели наследниците на Ной след потопа – синът и внукът Яфет и Яван“, сподели религиозният водач от района на Бобошево Любомир Караджов. По думите му разпятието е от атонски тип и от него лъха Божия благодат, която дори религиозните скептици усещат. Друга пътека от обителта пък води към лековито аязмо, а третата – до пещерата, в която свети Иван е започнал монашеския си живот. Счита се, че това е била първата му отшелническа обител, преди да се пресели в горите над днешния Рилски манастир. Стените й са запазили въздишките и молитвите на Чудотвореца. „При нас ежедневно идват не само българи, а и чужденци от всички краища на света. Чели или чули за нашия светия Чудотворец“, разказват още възрастни хора.
Руенският манастир е изграден на мястото на първата обител.,
От самата пещера е останала малка част, но въпреки това тя е изключително интересен туристически обект. В района се разказва, че преди да се роди свети Иван Рилски, майка му е имала знамение, че той ще стане голям подвижник. Преди да се родят такива праведници, като свети Серафим Саровски, свети Сергий Радонежски, свети Антоний, майките им също знаeли, че децата им ги очаква голямо бъдеще в Бога. Йоан от малък усещал, че е човек с необикновена дарба да лекува и провижда бъдещето стотици години напред и назад.
Пред иконата на светеца винаги гори свещ.,
Едно време са казвали бяла врана на такива хора. Тукашна легенда реди още, че той е бил воловарче в близкото село Вуково. Там има едно светилище с процеп, с три пещери. Като малък той живял в едната пещера. Веднъж, докато се грижел за стадото си, придошла Струма. Той се уплашил, защото кравата му се отелила. Почудил се какво да прави с кравата и теленцето, а и цялото стадо. Хвърлил кожуха си и с кръстен знак разделил реката, както свети Илия – река Йордан. Така минал по сухо между селата Скрино и Вуково. Хората обаче се уплашили, когато видели това, и го изгонили. Но му дали малкото теле. Тогава той дошъл в тази пещера. Тук живял 1000 дни. След това отишъл в Бобошевския манастир „Св. Димитър“, където се замонашил. След години в търсене на уединение отшелникът се поселил в планината Рила, после в Люлин, върнал се обратно в Рила и там живял в пещера около 40 години, разказват възрастни бобошевци. Те са категорични, че пещерата над село Скрино също има уникална сила, защото много хора успели да преборят дори тежки болести като рак. Трябвало обаче да пренощуват поне една нощ, за да се докоснат до уникалната сила и енергия на светеца. „Дойде преди години една женичка от София. Каза, че е тежко болна. Пренощува тук и след години се върна и остави дар. Беше оздравяла. Като си спомням за този случай и още настръхвам“, обяснява баба Данче.
Кръстът на връх Бобошевски Руен е център на мощно енергийно поле.,
Живял при четирима царе
Според житията на светеца и легендите свети Иван Рилски се ражда в село Скрино на 19 октомври 876 г. по време на царуването на свети цар Борис-Михаил, живее по времето на княз Владимир Расате, цар Симеон и умира по времето на цар Петър - на 18 август 946 г. на 70 години. От малък родителите са го насочили към Православната вяра, която по това време била вече официална религия в българската държава. Като юноша е работел при чичо си, като е пасял говедата и е познавал всички местности, както и съществуващия тогава манастир под връх Руен. Една нощ при голяма буря Йоан се скрил под една скала. До него се прислонил и тогавашният игумен на манастира Павел, който си поговорил с детето. Сигурно още тогава е разпознал в него бъдещия Божи служител. След като бурята отминала, игуменът изпратил момчето до дома му, на мястото на който сега се издига черквата в село Скрино. Много скоро Йоан напуснал бащиния дом и се качил в манастира като послушник. Взел със себе си и теленцето, което му подарил чичо му. В района на родното му село обаче се знае, че заради по-специалните си дарби той е бил изгонен от уплашени хора. Но кога е станало изгонването му заради чудесата, които е правил, историята мълчи.
Водата от аязмото Свети Иван Рилски лекува болни очи.
Ванга развалила прокоба с отрязания бор на светията
Допреди десетилетия в близост до манастира се извисявал хилядолетен бор, на който имало белег от въжето, с което било връзвано въпросното теленце. Местни имали неблагоразумието да отрежат бора на светеца. Това се случило през 1954 г., като веднага след това безумно деяние над мястото надвиснал черен облак и се изсипала страхотна градушка. С материала от бора направили дъски за дюшеме, за да покрият пода в местното читалище. Още на другия ден това дюшеме изгнило, а не след дълго тези „герои“ се разболели и починали. Не само това, но и наследниците им - мъжките рожби една по една умирали. Една от жените на злосторниците заминала за Петрич при пророчицата Ванга, която от вратата завикала: ”Кой ви кара бора на св. Ивана да берете, бе? Отсега мъжка рожба нема да се ражда, бегайте, правете курбани на местото и ще ви се прости чак когато борчета саморасли поникнат върху скалата на пещерата!” И наистина, пророчеството се сбъднало, две борчета саморасли са пораснали над входа на първата отшелническа пещера на светеца и вече има родена мъжка рожба в тези фамилии.
