Б езспорно Възкресението е най-голямото чудо на земята, а привилегията да го проповядва има само християнската религия. Вече 1989 години учени и мистици се опитват да вникнат и да обяснят начина, по който Иисус Христос се явява като жив през 33 г. от новата ера, 3 дена след кръстната си смърт. За целта се привеждат медицински, езотерични и дори квантови теории. Защото дори Бог да е извършил това събитие за своя възлюблен син, то се е случило по някакви може би познати (или непознати) закони в триизмерната реалност, която до днес обитаваме всички ние. Историците, пък спорят още и за момента на точното възкресение, както и за формата на самия кръст, осветил с кръвта си Иисус.
Рождество
Ако около Рождеството на Божия син има различни правдоподобни теории, дали е било през декември или дори през октомври, то относно Неговото разпятие е прието, че се е случило през пролетта. Според днешните изследователи Иисус Христос е разпнат на 3 април през 33 година. Все пак и тука има спор – в кой ден от седмицата е било това събитие. Спрягат се петъкът, съботата и четвъртъкът. Дори срядата, която, ако е съвпадала с някой празник, е била наричана „шабат“, т.е. събота. Допълнително объркване внася и фактът, че през първи век новият ден за юдеите е настъпвал около 18 часа. И все пак един от основните аргументи за петъка е открит при евангелист Марко (15: 42), който отбелязва, че Иисус е разпънат „деня преди събота”.
Традиция
Самата традиция по разпъването (забранена при Константин Велики през IV век) най-вероятно е започнала от асирийците и вавилонците. Това смъртно наказание се е практикувало системно и от персите през VI век пр. Хр. Варварската практика се е състояла в провесване от дърво или стълб. Римската империя въвежда мъчителното приковаване за дървено скеле. Смята се, че в началото то е било във формата на „Х“, която е била по-устойчива и лесна за вдигането на жертвите. След това формата се е изменила в Т-образен кръст. Показателен пример е 71 години преди Възкресението на Христа. Тогава е разпъването на 6000 хиляди пленени роби, участвали във въстанието на тракиеца Спартак срещу Римската република. Техните Х-образни кръстове са стряскали хората, минаващи по пътя Виа Апия от Капуа до Рим.
Враг на империята
Именно като враг на империята и бунтовник е бил осъден и Иисус Христос. Той е бил обвинен от фарисеите, че сее хаос в установения старозаветен (религиозен) и земен (имперски) ред, отхвърляйки едновременно Мойсеевия закон „око за око, зъб за зъб“ и централната власт в Рим.
В онези дни самото разпятие, смятано за срамен акт, не е практикувано за римските граждани, а само за роби и чуждоземци. С негова помощ римската власт щедро е въдворявала ред в земите на Палестина и Израел.
В Древен Рим процесът на разпятието е бил дълъг, съпроводен с бичуване, преди жертвата да бъде прикована и изправена на кръста. Понякога осъденият е предавал Богу дух още при налагането с камшика вследствие на дълбоките рани и загубата на кръв. Иисус обаче изтърпява това мъчение, тъй като успява да занесе кръста (или патибулума - напречната греда на кръста), завързан за раменете му до мястото на екзекуцията. Днес по този път в Йерусалим до хълма Голгота минават хиляди поклонници.
Напитка
В онези години близките давали на осъдените малко преди приковаването на ръцете и краката им обезболяваща напитка, обикновено от вино и мирово етерично масло или тамян. Но това надали е помагало много. Защото раните били потресаващи. Щом и Божият син е бил прикован на кръста, той изпитал нечовешка болка. В списанието на американските медицински сдружения по повод физическата смърт на Христос ученият Уилям Едуардс пише следното: „Смъртта, причинена от разпятие, е многостранна и мъчителна! Тя включва задушаване, дехидрация и конгестивно спиране на сърцето“. И как един човек може да се справи с това, питат се мнозина.
Тук на помощ идва източната хипотеза, че Иисус, освен надарен с паранормални способности е владеел нещо подобно на соматите в Тибет. Феноменът е наблюдаван и описан при посветени чудотворци и в Индия преди 3 хиляди години. Йогини са били способни със забавяне на дишането си да изпаднат в нещо като летаргия. От една страна, тя минимизирала пораженията, а, от друга, изключва болката и давала импулс на тялото за регенерация.
В природата също има аналог в орфеевото цвете, срещано в България. То изпада в анабиоза, т.е. в състояние на мнима смърт, и възкръсва при подходящите условия. Според една теория в биологичната машина на човека е заложена като потенциал анабиозата, но само при малцина богопосветени, от ранга на Иисус Христос, той се проявява.
Йосиф и Никодим
Според Светото писание Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в плащ и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота - мястото на екзекуцията. Фарисеите сложили отпред пазач, защото знаели, че чудотворецът Иисус е предрекъл възкресението си: „Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.” Гробът тогава представлявал скална пещера. Входа й запечатали с тежък камък.
В един момент гробницата се отворила, а от нея излязъл Христос, който се понесъл над множеството, левитирайки. Евангелист Лука пише, че когато Иисус се е появил пред учениците си, “Те се стреснаха и уплашиха, като мислеха, че виждат дух”. Според евагелист Йоан пък Мария първоначално не познала възкръсналия Иисус. В Коринтяни се говори още, че стотици хора видели Христос жив след смъртта му, което изключва теориите за масова халюцинация.
Невъзможното за човека е възможно за Бога
„Невъзможното за човека е възможно за Бога и неговия син. Днес наистина няма как да разберем чудесата, след като използваме едва 5-6% от потенциала на нашия мозък“, коментира библейския разказ метафизикът инж. Кирил Борисов.
Като контрапункт на езотеричните теории теолозите изтъкват, че Възкресението на Исус е единствено и само Божие дело. То свидетелства за огромната мощ на Твореца. Както отбелязва и апостол Павел пред коринтияните, ако Бог съществува и Той е създал Вселената и има власт над нея, то Той има власт и да възкресява от мъртвите.
Квантова теория обяснява празната гробница
Според квантовата физика Възкресение е напълно възможен процес. В него клетките на тялото повишават своята вибрация дотолкова, че стават едно с разумната светлина, описвана като Светия Дух. В този миг тялото на Иисус се дематериализира – изпарява се във въздуха. Но най-невероятното е, че възкресението не е само като дух, но и като плът, тъй като тялото също изчезва от гробницата. Най-популярна е сцената, в която Христос се появява, доказвайки, че е жив пред апостолите. Тогава Тома Неверни, не вярвайки, бърка в ребрата на Божия син.
