В днешния глобален свят непрекъснато нараства броят на браковете между хора, принадлежащи към различни религии. Това е вече нещо обикновено за страните от американския континент, за Азия, но все повече засяга и Европа, включително България. И особено българската диаспора по света. Често обаче смесените бракове се превръщат в ад, тъй като религиозните изисквания и културните различия между младоженците се оказват прекалено големи. В други случаи любовта успява да победи всички земни канони.
В Христа
Когато говорим за християнските деноминации, т.нар. "смесени бракове" се наричат междухристиянски.
Те се сключват между католици, протестанти и православни. Това са бракове между хора, изповядващи, макар и по различен начини, вярата в Христос и имащи Свето кръщение - едно от тайнствата на религията. Тези брачни съюзи не създават големи трудности, а изискванията са еднакви. Бракосъчетанието също е тайнство. Ако то обаче се извърши по православния обред, децата на тези родители трябва да бъдат кръстени и възпитани в православие. Това често води до крамоли, защото при венчавка в католически храм наследниците трябва да са католици.
Особено деликатен е въпросът за евентуален църковен развод. Протестантските и донякъде православните църкви се отнасят по-либерално към неразрушимостта на брака и дават възможност за развод и повторен брак. За католиците обаче нещата са по-сложни. Въпреки че папа Франциск в свое апостолическо писмо опрости проблема с анулирането на брака (именно заради смесените семейства между православни и католици), разводите вървят трудно, както и продължават да се искат пари, за да бъдат дадени.
Догма
Положението става по-сложно от гледна точка на догматиката, когато се свива семейно гнездо между християни и нехристияни, или т. нар. "бракове с несъответствие в култа". Най-често те са между католици и юдеи и между православни и юдеи. Ако се прави религиозен обред, то се наблюдава сериозен разнобой, който произтича от различните направления в юдаизма. Ето защо децата от такива бракове, достигайки до известна възраст, сами определят към коя вяра да принадлежат или изобщо да останат извън религията.
Сложно
Най-сложни са венчавките между християни и мюсюлмани. Ислямът забранява на жените да се задомяват с християни. В Европа обаче малцина още робуват на това. Но ако се минава през църковен брак, преди това булката трябва да смени вярата си (протестантите рядко държат на това - б.а.). Статистиката сочи, че повечето от смесените бракове между тези две религии са между мюсюлманин и християнка. Догмите на исляма позволяват жената да запази вярата си, но децата от такъв брак задължително трябва да са мюсюлмани. Основните проблеми в тези бракове са битовите различия, включително в различни хранителни забрани в исляма, житейската концепция за семейството, брачното съжителство, ролята на жената и неравноправието в семейната двойка, където жената винаги е в подчинена роля. От Корана се вадят цитати на пророка Мохамед по адрес на жената, което е довело до сериозно ограничаване на правата на мюсюлманските съпруги в различните страни по света.
На изток са най-либерални
Най- либерални по отношение на религиозната церемония при смесен брак са народите на Далечния изток. При церемонии с християни това става в църква, но последващото сватбено тържество е придружено от съответните индуистки, будистки или други ритуали. Японците пък, които са биконфесионални (двурелигиозни), обикновено се венчават два пъти - и в будистки, и в шинтоистки храм.
