Н а 14 март православната църква чества паметта на един от най-великите християнски подвижници - Преподобния Свети Бенедикт Нурсийски. Той се e родил около 480 г. в град Нурсия, Италия. В юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикт такова негодувание и възмущение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място край Рим. Там заживял в една пещера в пълно усамотение. Така прекарал момъкът три години в постоянна молитва, която едничка му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.
Случайно овчари открили жилището на пустинника и при него започнали да идват хора от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Монасите от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но праведникът Бенедикт отказал. Той предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-после се съгласил да поеме духовното им ръководство. Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, те възнегодували и някои от тях поискали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила щом Св. Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Игуменът простил на злосторниците, но напуснал манастира и отново се оттеглил в своята пещера. Но усамотението станало за него вече невъзможно. Множество люде се заселвали около него, като желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство, идващо от Св. Дух. Постепенно се образували множество манастири, като всички те признавали над себе си началството на Бенедикт.
Но се намерил отново един завистливец на славата на преподобния на име Флоренций. Той възбудил част от братята против игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той заминал за южната част на Италия, в Кампания. И се заселил в планината Касино, където отново започнали да се стичат вярващи. Скоро те станали толкова много, че се създал голям манастир, който станал средище и „майка – манастир“ на цялото западно монашество. Тогава през 540 г. християнинът написал прочутото си съчинение, останало в историята като Устава на Свети Бенедикт. То съдържа наставления за монашеския живот, които през 1500 г. са обобщени така: „Молете се и работете“ (Ora et labora).
Копие на правилата от VIII век
Още тогава монасите, които живеели по тези правила, започнали да се наричат бенедиктинци. Днес това е най-старият католически орден и един от трите основни наред с доминиканците и францисканите. Сегашният папа Франциск принадлежи към йезуитския орден, създаден доста по-късно през XVI век. А що касае преподобния Бенедикт Нурсийски, то той предал Богу дух в Монте Касино на 21 март 547 г., Велики четвъртък, по време на молитва в олтара. Като няколко дни по-рано праведникът узнал Свише за своята кончина. Канонизиран е за светец на 11 юли 1220 г. На тази дата католическата църква отбелязва паметта му. През 1964 г Йоан Павел II го обяви за покровител на Европа.
Бомби сринали манастира Монте Касино
Манастирът Монте Касино има бурна история. През 580 г. е опустошен от лангобардите и е възстановен едва в началото на VIII век. Отново е разрушен от арабите през 883 г., през X век от норманите, а през 1230 г. монасите са прогонени от император Фридрих II. През ХІV век абатството преживява своя разцвет. В него е една от най-големите в Западна Европа библиотеки с антична и раннохристиянска литература. Известно време в него работи Свети Тома Аквински. Трима абати на Монте Касино впоследствие стават римски папи – Стефан IX, Виктор III и Лъв X. През Втората световна война бомбардировка превръща абатството в руини, но светините му са спасени във Ватикана. В днешния си вид манастирът е реставриран и преосветен през 1964 г.
