Б истрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти)”, наричан и „Свети Иван Касинец“ и „Свети Йоан Пусти“, е разположен в полите на Врачанския Балкан. Намира се на десетина километра западно от Враца, над кв. Бистрец, откъдето идва и едно от имената му. Светата обител се издига в местността Касината на малка полянка, над която висят горди канари, спускащи се от Балкана към врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м варовикови скали. Счита се, че първоначално манастирът се е намирал в една близка пещера, наричана от възрастните хора Постницата. Вярва се, че в нея е пребивавал самият свети Иван Рилски Пустинослужител.
Още по-древно предание пък гласи, че в околностите на манастира се е намирало тракийско светилище с лечебен извор. Вероятно тук е имало и манастирски постройки от времето на Първото българско царство. Обителта е опустошена при нашествието на османците, а впоследствие още поне два пъти я сполита същата участ.
От стенописите с надписи в скалния венец над манастира се знае, че той е бил възстановен през 1540 г. от Димитър Дубов. През Възраждането тук се развива книжовно-просветна дейност, а в манастира творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански, открито е и килийно училище.
Святото място е имало и златарска работилница, от която произхожда известният напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611 г. от чипровските майстори Никола и Пала. През 1822 г. в Бистрешкия манастир е основана първата в България щампарска работилница. С тази си дейност монасите поддържали връзки и разнасяли гравюри по руските манастири. Има сведения, че още през 1629 г. „бистрецките монаси“ са посещавали Русия. Години след едно от поредните опустошения обителта е обновена през 1867 г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928 г. святото място е било безлюдно, тъй като монасите се разпръскват по други храмове. През 1928 г. възкръсва за сетен път с ново име – "Св. Иван Рилски". Така манастирът е просъществувал до 1980 г., когато последният му монах е бил убит. Нерадостна е съдбата на древния храмов комплекс и непосредствено след демократичните промени от 1990 г. Тогава иманяри прокопават всичко наоколо в търсене на злато, разрушават олтара и унищожават ценните стенописи из житието на св. Димитър. Разрушени са и сградите към манастира, магерницата и водопроводът.
Последното възстановяване на обителта започва през 2005 г., като днес тя е действаща. От стария манастирски комплекс най-добре е запазена църквата. В нея са датирани поне три слоя стенописи, като най-древният е от XI в. Прелюбопитното е, че при фреските разположението на светците не е спрямо православния канон. Над абсидата има фриз с уникални изображения на преплетени змии - детайл, непознат на стенописите досега.
Живописни скали са надвиснали над приказния Бистрешки манастир.
Пещера пази скални икони на св. Димитър
В основата на скалния венец се намира плитка пещера, от която блика карстов извор, а върху западната й стена са запазени останки от скални икони. Реставрираният днес стенопис се намира на 12 м височина, а в надписa под сцените се сочи годината – 1544. Изобразени са пет сцени от житието на свети Димитър. От надписите се разбира още, че те са правени по поръчка от Димитър Дубов, възстановителя на манастира, в чест на неговия светец покровител.
