К огато Христовите апостоли тръгнали да проповядват, светлината на чистата вяра заливала душите на хората и прогонвала от тях езическия мрак. Новите християни с преобразени души вече не мислели само за земно благополучие.
Така изглежда входът към пещерата на Св. Иван Рилски, наричана още Провиралката.
Те подготвяли душите си за вечния живот, защото разбрали, че те са безсмъртни. Това се постига с Божия помощ, която се измолва с молитвата. Имало такива, които оставяли света и се посвещавали на молитва не само за себе си и близките си, но и за всички хора по света. Те се наричат монаси. Отивали в планините и там основавали манастири. Други, като искали молитвата им да бъде още по-силна, се заселвали в скални пещери. Те се наричат отшелници или пустиножители, защото живеят в пустинни места, където рядко стъпва човешки крак.
Най-прославеният пустинен жител у нас е Свети Иван Рилски. Той първоначално се заселил в хралупата на един кух дъб в Рила планина. После останал в сурова пещера и прекарвал ден и нощ в молитва. Бог го закрилял. Край пещерата поникнало едно растение слатунък, което раждало зърна като фасул. С него се хранел пустинникът само веднъж на ден след залез-слънце. Дивите зверове не му пакостели. Открили го овчари и подвигът му станал известен. Дошли и други хора, които желаели пустинен живот. Тях той настанил недалече от своята пещера. Така се основал Рилският манастир, който и досега съществува.
Двама мъже чакат ред за пещерата постница на Св. Иван в Рила - снимка от началото на XX век
Свети Иван бил първият игумен. В края на живота си се оттеглил пак в своята любима пещера за молитва. В дълбоката тишина горещо се молел за целия български народ, който бил скоро покръстен и още не можел напълно да изостави езическите грехове. Там починал. Погребали го до пещерата. След време, като отворили гроба, намерили тялото му нетленно и благоухаещо. Пренесли го в манастира и го поставили в ковчег за поклонение.
Такова тяло се нарича мощи. Толкова бил свят животът му, че се осветило и тялото. И досега, вече повече от хиляда години, то е нетленно и се намира в храма на манастира. От цялата страна се стичат поклонници и с гореща молитва просят благословението на Рилския светец и неговата небесна помощ и закрила. По неговото застъпничество пред Бога до днес стават много чудеса.
Из учебник по вероучение, издателство славянобългарски манастир “Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон
