О т 7 март до 24 април е времето, в което православните християни спазват Великденския пост. Наред със забрана от консумацията на животински продукти в него се прекратяват увеселенията, както и църковните бракове. Венчалното табу трае дори по-дълго, чак до Томина неделя (1 май). Духовници коментират, че изключение за венчавка сега не се прави, дори и човек да пусне молба до синода. Единствено това може да се случи от 20 декември до 6 януари, ако някой много напира, пристиснат от обстоятелствата за църковен брак. А такива случаи в наше време никак не липсвали. Отец Василий Сарян от столичния храм „Преображение Господне“ сподели преди време за подобно изключение.
„Имал съм такъв супер изключителен случай. Момичето и момчето много се обичаха, но тя беше болна от рак и не знаеше дали ще оживее. Искаха час по-скоро да се венчаят, защото, ако не дай си Бож,е тя се споминеше, искаше това дете да има семейство“, споделя отец Василий. По думите му иначе всяка сватба е тържествен момент и няма какво да предполага такова спешно нарушение на канона или да се иска разрешение от синода. Великият пост обхваща граничния период между зимата и пролетта от 40 дни. Затова е наричан още Света Четиридесетница. Тогава всички храни от животински произход стават греховни – месо и млечни продукти. Без първата и последната седмица обаче се разрешава консумацията на мекотели и безгръбначни морски дарове като охлюви, миди, скариди, октоподи и др. През дните на въздържание се позволява яденето на риба само два пъти – на Благовещение (25 март, петък) и на Връбница (17 април, неделя). Според църковния устав в най-общия случай болните, бременните, малките деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим.
През тези дни е добре човек да се въздържа от тържества, да се отдава на съзерцание в Бога и молитва. Богослуженията са специфични само за този период и по-дълги. Всеки ден през първата седмица се чете покайният канон на св. Андрей Критски, a в петък акатисът на Света Богородица. Идеята на Великия пост е да събуди човека от унинието на всекидневието и да се въведе в по-духовен режим. Чрез пречистване на тялото да започне да се чисти и душата с покаяние и стремеж да се живее съвършено като Божия син Иисус Христос. Самият пост подготвя за изповедта и причастието – църковни тайнства, които могат да променят живота към по-добро на всеки човек. Иначе що касае богослужението в храмовете, то в първата седмица от Великия пост в дните от понеделник до четвъртък вечерта се извършва Велико повечерие с Покайния канон на св. Андрей Критски.
Постът освен отказ от животински храни изисква и по-усърдни молитви.
Потопът също е бил 40 дни
Духовници разясняват, че символиката на дълготрайността на поста идва от 40-те дни на Всемирния потоп, от 40-те години на обикалянето на евреите в Египет. Четиридесет дни Иисус Христос е бил на пост в пустинята, преди да излезе на своята мисия. Както свидетелства и Евангелието, Господ, след като бил кръстен от св. Йоан Предтеча в река Йордан, бил отведен от Св. Дух в пустинята и там постил четиридесет дни и нощи (вж. Мат. 4:1-11). Счита се, че Четиридесетницата обхваща цели седем седмици, асимилиращи два различни по произход постни цикъла на древната църква: следбогоявленския пост на египетските християни и едноседмичния предпасхален пост, който според свидетелствата на свети отци и древните канони първоначално траел един, после два дни, а накрая цяла седмица. Към тях се добавя и т.нар. Страстна седмица, чийто постен характер бил задължителен за всички християни - аскети, клирици и миряни.
