А рхеологическият сезон е под заплахата да се провали или в най-добрия случай да бъдат изпълнени нищожна част от предвидените задачи. Причините за това са не толкова в липсата на средства, както може да се очаква в условията на кризата, колкото в царящото безхаберие в Министерството на културата
С десет човека вместо сто
Очаквам да получа разрешителното от МК и да започнем работата за това лято на Перперикон, като ще разчитаме на едни 50 000 лв., които предоставя община Кърджали, след като се надявахме на целево финансиране в рамките на над 370 000 лв., които министърът на културата „поряза“. Така коментира професор Николай Овчаров ситуацията със закъсняващото археологическо лято 2022. През този сезон той е планирал и разкопки на Татул. Но там ще разполага с едва 20 000 лв. от бюджета на община Момчилград.
„Всеки може да направи проста сметка за како ще стигнат тези пари в условията на инфлацията, на практика ще можем да платим за месец на десетина души копачи и дотам. А иначе сме наемали и до сто човека. Проблемът не е лично за мен, а засяга родния културен туризъм, но явно някой така и не иска да проумее за какво иде реч!“, настоя професорът, който в края на миналата седмица за пореден път разбуни духовете с отворено писмо до министъра на културата в оставка Атанас Атанасов. В него той изрази недоумението си , че МК спира вървящо от близо две десетилетия целево финансиране за няколко общини, на чиято територия се намират структуроопределящи за културния туризъм археологически обекти. Сред тях са общините Кърджали с Перперикон и Вишеград , Видин с римската провинциална столица Рациария, Търговище с късноантичния град Мисионис и Петрич с античния Хераклеа Синтика.
Не дават чужди пари
Парите се отпускат от Министерството на финансите с нарочни решения на правителството, те по никакъв начин не накърняват бюджета на културното ведомство. От него се иска едно-единствено нещо: да подкрепят финансирането, напомня археологът, който не крие изумлението си, че от МК са разпространили отговор на апела му, нямащ нищо общо с реалностите. „ От този отговор става ясно, че чиновниците не са разбрали нищо, защото темата за целевото финансиране се смесва с парите за редовните проучвания и за които сесията за одобряване е отложена за средата или края на юли и където моето име не фигурира. Има някакво смесване и по темата с консервация и реставрация, където пак не участвам и които нямат нищо общо с темата за разкопките. Въобще някакъв абсурд!“, подчерта професор Овчаров и припомня, че приоритетното финансиране чрез МФ с оглед развитието на туризма специално за Перперикон датира още от 2001 година, когато управлява правителството на ОДС с Иван Костов. . Оттогава насам целеви субсидии за този обект са отпускали правителствата на Симеон Сакскобургготски, Тройната коалиция, всички правителства на ГЕРБ и всички служебни кабинети.
Виа Родопика
„Благодарение на това отношение на държавата в продължение на две десетилетия вече е разкрита значителна част от Перперикон. С годините в Източните Родопи се изгради прекрасният маршрут „Виа Родопика”, включващ чудесните забележителности Перперикон, Храма на Орфей при Татул, Храма на Великата богиня-майка, уникалният Златоград и др. Днес по него годишно минават над половин милион души и цифрата непрекъснато расте. „Виа Родопика” е давана на всички туристически изложения като пример за възможностите да се прави културен туризъм в България“, пише в остра реплика до министъра на културата в оставка ученият историк.
Удар за туризма
Професорът съжалява, че парите, предвидени за по-нататъшното проучване на шест значими обекта, ще бъдат използвани за всичко друго, но не и за археология под иначе благовидните аргументи за „прозрачност и публичност“, изтъкнати в отговора на МК на апела му.
„ Време е да си зададем ясно въпроса - искаме ли наистина културен туризъм, или само ще си говорим празни приказки. Защото, докато тук се мотаем, съседна Гърция отдавна привлича всички туристи, включително българските, със своите прекрасни и отлично обгрижвани от държавата културни забележителности. Напоследък стана ясно, че кухите призиви за прозрачност във всички сфери на икономиката водят до разруха, до разбити пътища, до масово обедняване на хората. Аз в никакъв случай не съм поддръжник на корупцията и на неморалните методи. Но само се притеснявам да не стане като в приказката за Настрадин Ходжа, който тъкмо научил магарето си да яде камъни и то взело, че умряло.“
Преглед в списъците на допуснатите и недопуснатите до оценяване проекти за теренни археологически разкопки , които ще се финансират от МК, не откри името на проф. Николай Овчаров. Но пък става ясно, че максималните суми, на които се надяват колегите му, не надхвърлят 40 000 лв. В края на юни все още не е ясно колко от общо 152-та проекта ще бъдат утвърдени, по тази причина на отделни обекти вече се работи с пари от спонсори, които обаче са крайно недостатъчни.
Хераклия остава на местна помощ
Античният град Хераклия Синтика е един от археологическите обекти, целево субсидирани от Министерството на финансите. Разкопките в него започват през 2007 г. под ръководството на доцент Людмил Вагалински от НАИМ при БАН. Той е разположен в землището на село Рупите, община Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот и Тукидид.
Разкопките през изминалите години разкриха, че става въпрос за един изключително важен център на елинистичната култура и важен административен център от древната македонска държава, както и през римска епоха, просъществувал почти 8 века - от IV век пр. Хр до IV век след Хр. За това свидетелстват величествени храмове и обществени сгради, множество запазени надписи, статуи на богове и императори, както и множество монети от различни периоди. Миналата година целевата субсидия възлизаше на 400 000 лева. Сега екипът на доцент Вагалински се надява само на финасовата подкрепа на община Петрич
Само Търговище спонсорира Мисионес
Археолозите, проучващи древния и средновековен град Мисионес край Търговище, засега разполагат само с 50 000 лева, осигурени от общината. А досегашните разкопки показват, че най-вероятно това е бил административният център на византийската провинция Мизия през V-VI век и е просъществувал до XIV век. Находките доказват, че настина става въпрос за голям и богат град. Сред най-интересните открития са бронзови дръжки на съдове с изображения на птици и пантера, които много наподобяват каменните релефи на лъвове, отрити във Велики Преслав.
Това е символ, че градът е бил в непосредственото управление на българския владетел. Една от най-интересните находки е кръчмата "таберна", в която са открити стотици фрагменти от стъклени чаши и прозоречно стъкло. Доказателство за значението на града е наличието на остатъци от търговска борса и многото монети, намерени от археолозите. Възхищение будят ювелирно изработените предмети от животинска кост, сребърен пръстен, позлатена обеца, обеци от планински кристали и плоско лято стъкло, което е било използвано за направа на витражи за домовете в Мисионис.
И „Солницата“ остава на сухо
Екипът на академик Васил Николов, който от 2005 г. ръководи разкопките на „Солницата“, това лято може да разчита единствено на 18 000 лева, подсигурени от община Провадия. Обектът, който се радва вече на световна известност, е най- старият град в Европа. Селището е съществувало от средата на VI хил. пр.н.е. и се е развило около солни извори. Чрез нагряване в керамични съдове водата от тези извори е била изпарявана, а оставащата в тях сол - събирана. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранното, регистрирано в Европа.
Останките от съдовете показват хронологично еволюция в технологията, съответстващо на повишен добив. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея - надгробна. Има останки от двуетажни къщи, множество трапове, използвани за ритуални цели, части от порти и защитни укрепления, некропол.
Огромните стени от каменни блокове са се издигали много нависоко около селището и които са първата фортификационна система в Европа. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хилядолетие пр. Хр. в Европа, която е и невероятно постижение на строителното изкуство. Намерени в „Солницата“ златни украшения, които, наред с тези, открити в праисторическия некропол при Дуранкулак, също са едни от най-старите в Европа.
Екип на Телеграф
