З а да се осъществи великата задача по обединението на всички жени, необходимо е преди всичко добра воля, вяра във възможностите на човечеството, уважение към възгледите на другите и искрено желание да се намери онова, което сближава хората.
Еужени Котон
Ако потърсите името й в българската Уикипедия, няма да го откриете. Помнят я само хора от по-старото поколение. А тя е била доста известна в средата на ХХ век не само в родната й Франция, а и в международен мащаб. Тя стои редом до великите жени учени от ХIХ и ХХ век, посветили живота си не само на академична кариера, но и на правата на жените да учат във висши училища.
Като рускинята София Ковалевская (1850 - 1881), получила професорска катедра по математика в Стокхолмския университет, Швеция. Като Рита Леви Монталчини, Нобелов лауреат по медицина за откритието на Фактора на растежа.
Тя се казва Еужени Котон. Ученичка и близка съратничка на Мария Кюри и семейство Кюри. Родена е на 13 октомври 1881 г. в Субиз като Еужени Елиза Селин Фейтис в скромно провинциално семейство. Твърде ученолюбива, отрано проявява интерес към точните науки и физиката. Записва и завършва висшето училище за млади момичета през 1901 г. (Екол нормал супериор), а в 1904 г. получава първа награда на конкурс за жени, занимаващи се с точни науки, връчена от Сегрегацията на учените физици.
В Екол нормал младата Еужени впечатлява своята учителка Мария Склодовска - Кюри, която вижда в нея потенциал и я взима под крилото си. Те се сближават и Еужени става първа нейна помощница в научните експерименти. Щастлива е, когато Пиер и Мари Кюри печелят Нобелова награда през 1903 г. за развитието на теорията за радиоактивността и през 1911 г., когато Мария получава Нобелова награда за химия. Еужени Котон става близка и с учения Бекерел, на чието име е наречена мерната единица за радиоактивност, и с френския физик Пол Ланжвен, с когото известно време работят заедно. Особено близка става с голямата дъщеря на семейство Кюри – Ирен Жолио Кюри (1897-1956), макар разликата във възрастта им да е 16 години. Сближават ги и общите политически възгледи и пристрастия, особено между двете световни войни и отпора им срещу нарастващото фашистко движение. Еужени заедно с Ирен Кюри се присъединяват към Социалистическата партия през 1934 г. и участват в т.нар. Бдителен комитет на интелектуалците антифашисти.
През 1913 г. Еужени Фейтис се омъжва за Еме Котон, професор по физика в Парижкия факултет по естествени науки. Семейството има 4 деца, но Еужени продължава научната си кариера и през 1925 г. защитава докторат по физика. По време на фашистката окупация на Франция правителството на Виши принуждава Еужени Котон да напусне поста си на преподавател във висшето училище в Париж и дори през 1941 г. я интернира в Прованс. От своя страна съпругът й два пъти е затварян и разпитван от Гестапо.
До края на живота си френската химичка учен остава привързана към комунистическото движение и е с леви убеждения. Но освен като учен тя е известна и като убедена феминистка и непримирим миротворец. След 1945 г. участва в основаването на Международната демократична федерация на жените. А от 1950 г. е постоянен вицепрезидент на Световния комитет за мир. До смъртта си през 1967 г. тя остава на поста си, като организира ежегодни конгреси в защита правата на жените в различни краища на света. Носителка е на орден за мир и е Кавалер на честта (доктор хонорис кауза).
В България по време на комунизма името на Еужени Котон е добре известно и прието не само заради поста, който заема, а и поради левите й убеждения. През 60-те и 70-те години Комитетът на българските жени активно участва в Международната организация на жените и дейността му среща подкрепа от ЦК на БКП. Основният лайтмотив е принос за укрепване дружбата и солидарността на жените от цял свят. Два пъти българската женска организация дава гостоприемство на членки на съвета на МДФЖ. 170 делегатки от 60 страни се събират в сградата на Народното събрание от 20 до 25 октомври 1964 г. На трибуната до председателката Р. Тодорова е приветствана Еужени Котон, която вече е на преклонна възраст и следи дискусиите със слухово апаратче. В кулоарите на НС обаче през почивките я чака едно българско момиченце. То е малката Еужени Викторова - нейна любима кръщелница. Срещата е вълнуваща. Известната химичка има желание нейната кръщелница Еужени да следва нейния път в развитието на естествените науки.
Срещата е силно отразена в медиите. Цяла статия й посвещава прочутото списание „Жената днес“, прегледите в кината започват със събитието, а по улицата има разлепени плакати със снимки. Твърди се, че социалистката Котон на форума се сближава особено с активистката Елена Лагадинова, известна като детето-партизанка. Именно по нейна препоръка след смъртта на Котон Лагадинова е избрана за председател на Комитета на българските жени и член на Съвета на ООН за обучение на жените (до 1988 г.).
Еужени Котон умира на преклонна възраст през 1967 г. в Париж. След смъртта й на нейно име е кръстена улица и площад в 19-и парижки арондисман (квартал), също много училища и културни и научни институции в цяла Франция. Тя посмъртно оставя суми за подпомагане на млади учени в областта на физиката и химията, управлявани от фондация на нейно име. Там оставя и сума на името на своята българска кръщелница за образование в Сорбоната, но за съжаление българката не успява да сбъдне пожеланието да се занимава с естествени науки, а работи в други сфери.
Жени Викторова
