Т я е благословена да открие истинската любов, след като се е отрекла от нея. Радва се на щастието да се оглежда в погледа на един мъж, който я боготвори. И когато съдбата й го отнема, нещо в нея се прекършва завинаги. Тя не просто е изгубила любим човек, а част от сърцето си, която няма да бъде заета до края на дните й. За съжаление формулата на тази огромна любов не е споделена с човечеството. Мария Кюри, която се е раздала в науката, е запазила тази интимна сфера за себе си. И за мъжа, с когото е сляла духа си.
Мария Склодовска-Кюри е едно от чудесата на света. Тя е единствената жена, чиито останки почиват в Парижкия Пантеон. Мария Кюри е погребана там през 1995 г. по лично разпореждане на президента на страната Франсоа Митеран. Но ако съществуваше не само френски, а световен пантеон на човечеството, Мария пак би била първа и неповторима, като първите милиграми от чист радий, извлечени с ръцете й от няколко тона радиоактивно вещество.
Детство
Маня, както я наричали в нейното детство, не помнела на колко години е била, когато за пръв път видяла този сън: полутъмна стая с бумтяща в ъгъла печка и наредени на етажерките прашасали книги в кожени подвързии и множество странни съдове и колби, облепени с етикети с непознати знаци и цифри. И още – някакъв мъж, облечен в дълги черни одежди, който взима различни епруветки и смесва съдържанието им, като ги нагрява над огъня.
Маня всеки път се опитвала да разгледа лицето на непознатия, но не се получавало, защото той стоял зад гърба й. Било й страшно любопитно какво прави там и защо въздиша така. Навярно, мислела си тя, това е вълшебник, който не може да възпроизведе нещо.
Този сън, който спохожда Маня и в детството, и в юношеството й, се примесва в главата й с други детски спомени, реални и трагични. Тя завинаги запомня деня, когато умира от тиф любимата й сестра Зося. А майка й била твърде слаба, за да присъства на погребението. Маня копнее да изнамери вълшебна формула, за да изцери майка си.
От ранна възраст способностите й удивляват околните. Тя притежава феноменална памет и неутолима жажда за знания. На четири години се научава да чете, докато наблюдава заниманията на шестгодишната си сестра. Когато изчезне от погледите на родителите си, те не се притесняват изобщо, защото знаят, че ще я открият в бащиния кабинет или със забоден в някоя книга поглед. По това време никой обаче не предполага, че Мария ще стане директор на Института по радий, професор в Сорбоната, двукратен лауреат на Нобелова награда и ще извърши преврат в световната наука.
Затруднения
Докато децата на Склодовски получават първото си образование, бащата неочаквано е уволнен. При това той е вложил всичките си спестявания в съмнителна инициатива на свой роднина и ще ги изгуби. На десет умира и майка й. Тогава Мария престава да вярва в Бога. Не вярва и на своя вълшебник, който не й е помогнал да спаси майка си. Следват години на нищета, саможертва в името на това сестра й да учи в Париж, влюбване в господарски син и разочарование от начина, по който семейството му я отритва.
През есента на 1891 г. тя за пръв път престъпва прага на факултета по естествознание. Принудена да икономисва буквално от всичко, Мария се настанява в миниатюрна мансарда под самия покрив, където няма нито осветление, нито отопление, нито вода. Целият интериор в стаята се състои от сгъваемо легло, табуретка и елементарна маса. На гостите в качеството на стол се предлага очуканият куфар, с който е пристигнала в Париж. Обедът й обикновено се състои само от хляб с масло и чай, но на нея изобщо не й е до теориите за здравословното хранене, тя се стреми да получи наведнъж две дипломи: по физика и по математика. След няколко припадъка от глад сестра й я взима под крилото си. Но след като укрепва, пак се връща в мансардата си, която е по-близо до библиотеката. Нейното маниакално усърдие не може да не бъде забелязано от университетските преподаватели. През 1893 г. тя получава диплома по физика, а през 1894 г. – по математика. А през пролетта на 1894 г. се случва нещо, което променя живота й. В лабораторията тя вижда физика Пиер Кюри, останал ерген до 35 години, тъй като изследванията върху откритата от него през 1880 г. радиация му се струват много по-важни не само от представителките на прекрасния пол, но и от целия свят.
Семейство
Срещата със Склодовска разкъсва този омагьосан кръг. Кюри вижда в нея не само достоен колега, но и необикновена жена. На 26 юли 1894 г. те сключват брак. Булката е облечена в тъмна непретенциозна рокля, която си е избрала специално, за да може после да я използва при работата си в лабораторията. А цялото имущество на младоженците се състои от два велосипеда, с които съпрузите Кюри се отправят на романтично сватбено пътешествие.
Двамата се отнасят пренебрежително към т.нар. домашен уют. Семейното им гнездо е семпло мебелирано, а Мария е принудена да се занимава сама с домакинството и готвенето, колкото и това да не й е присърце. Пиер покорно поглъща всичко, което Мари е сготвила или по-точно се е опитала да приготви. Някъде между експериментите и изследванията се появяват и дъщерите им Ирен и Ева.
По време на раждането на първата дъщеря през 1897 г. акушерката е поразена от това, че родилката не издава нито един стон. Битовизмите не вълнуват Мария Кюри. Много скоро след раждането тя съсредоточава усилията си върху докторската си дисертация. Експериментите я вълнуват повече, отколкото коликите на бебето.
През 1898 г. след упорит труд съпрузите Кюри откриват два нови химични елемента – полоний и радий. За постижения в областта на изследванията на радиоактивността през 1903 г. Кюри са наградени с Нобелова награда за физика, те стават признати учени със световни имена, а Пиер е назначен за ръководител на катедрата по физика в Сорбоната.
През декември 1903 г. Шведската академия на науките съобщава за присъждането на Нобеловата награда за физика на съпрузите Кюри и Анри Бекерел. Месец преди това Кралското дружество в Лондон е наградило Мария и Пиер с почетния златен медал „Дейви”. Малко по-късно приятели на Пиер забелязват малката Ирен да се забавлява, като търкаля медала по пода.
Нобеловата награда е придружена и от 70 000 франка, които идват добре на съпрузите. Те могат да покрият дълговете си и да си отпочинат от изморителното преподаване. Но славата има и досаден момент – те са принудени да ходят по приеми. Външният вид на учените не може да не направи впечатление в светското общество. Той е в протрития фрак, в който години наред е чел лекции, а тя – в черна рокля със странна кройка и без никакво украшение. Не носи дори венчална халка. Веднъж, по време на един такъв прием, Мария улавя погледа на мъжа си, който се е спрял върху диамантеното колие върху гърдите на една дама. Мария е удивена. „Замислих се колко лаборатории могат да се продадат, ако това бижу бъде продадено”, успокоява я Пиер Кюри.
В един миг всичко се сгромолясва – на 15 април 1906 г. Пиер Кюри загива под гумите на автомобил, а Мария е сломена: „Невъзможно ми е да опиша значението на този страшен и огромен обрат в моя живот, който настъпи в резултат на загубата на този, който беше мой най-добър приятел и най-близък човек. Ударът беше толкова тежък, че не бях в състояние да мисля за бъдещето.”
Епилог
Тя умира на 4 юли 1934 г. от левкемия. След смъртта на съпрузите Кюри им е писано да се съберат отново - през 1995 г. техните останки са пренесени в Пантеона и погребани един до друг. Можем само да гадаем какво са си „казали”. Пиер вероятно не е бил очарован от слуховете за връзката на непрежалимата му вдовица с физика Пол Ланжвен. А може и да са се преоткрили отново, защото любов като тяхната не умира.
Кристи Петрова
