С игурно няма българин, който да не е имал усещането, че всичко поскъпва много повече, отколкото е официално отчитаната всеки месец инфлация.
Получава се така, защото, от една страна, поскъпването при различните търговци, от които пазаруваме, е различно. А инфлацията се изчислява на база средни цени за съответната стока или услуга. От друга страна, всяко домакинство харчи различно количество пари за различни видове стоки. Тоест различните продукти имат различно относително тегло в бюджета на семейство Петрови спрямо бюджета на семейство Иванови. Едните могат да харчат повече за хранителните стоки и да се движат с градския транспорт. Другите да се придвижват само с личен автомобил и да се хранят предимно навън. Всички тези стоки и услуги обаче влизат в потребителската кошница, която НСИ използва, за да изчисли индекса на потребителските цени и чрез него да пресметне процента на инфлация. Там те имат относителни тегла, които определят дела (значимостта) на различните стоки и услуги в потребителската кошница и от там и влиянието на изменението на техните цени върху общото изменение на цените, т.е. върху процента на инфлация.
Теоретично
НСИ изчислява процента на инфлация за средностатистическия потребител, защото няма как да обхване всички домакинства в България. А средностатистическият потребител съществува само теоретично. Изчисляването на индексите на цените (процента на инфлация) се определят въз основа на данни от изследването на домакинските бюджети. Те се отнасят именно за този средностатистически потребител и като такива отразяват структурата на потребление на едно средностатистическо българско домакинство. Но тъй като средностатистическият потребител съществува само теоретично, официално изчислената инфлация може да се различава от вашите изчисления на личната инфлация. Например, ако вие не пушите, вашето лично потребление няма да включва разходи за тютюневи изделия, които обаче са включени в кошницата, използване за пресмятане на официалния процент на инфлация.
Потребителската кошница се състои от 846 стоки и услуги. За всяка една стока или услуга – например хляб, мляко, билет за кино, бензин – НСИ изчислява средна цена за месеца и средна цена за предходната година. Общият индекс на потребителските цени се изчислява като средна претеглена от промените в цените на всичките 846 стоки, наблюдавани в над 6400 търговски обекта в 27-те града, в които се извършва наблюдение на цените.
Сравнение
Освен че всеки месец всички ние научаваме от НСИ данните за официалната инфлация, всеки може да изчисли личната си инфлация и дори да я сравни с официалната. Това става с онлайн калкулатор за личната инфлация на сайта на института www.nsi.bg. Там може да намерите специално ръководство за използване на калкулатора. Потребителите могат да използват няколко функционални възможности на приложението. Те могат да изчислят месечна и годишна лична инфлация, могат да сравнят личната си инфлация с официалната за България във вид на интерактивна графика или във вид на таблица. Изчисленията се правят за избран период от време. Трябва само да попълните полетата за месечни разходи за често купувани стоки и услуги - храни и безалкохолни, алкохол, тютюневи изделия, облекло и обувки, наем, вода, ток, парно, лекарства, бензин, обществен транспорт, телефон, култура, ресторанти, стоки за лична хигиена. Има и поле, в което потребителят въвежда обща сума на другите месечни разходи. За изчисляване на годишните разходи се попълват и полета за твърди горива, ремонт на жилището, домакински уреди, медицински услуги, покупка и поддръжка на автомобил, туристически пътувания, образование. Годишните разходи се изчисляват като сума от месечните разходи, умножени по 12 месеца и сумите на въведените годишни разходи.
2/3 от българите трудно свързват двата края
Повече от две трети от българите изпитват затруднения да покриват ежедневните си разходи. Това показват данни от допълнителната анкета на НСИ към наблюдението на домакинските бюджети през четвъртото тримесечие на 2021 г. Анкетата е направена в периода октомври - декември 2021 г. С известни затруднения да покриват ежедневните си разходи са 37,1% от лицата, 26,6% определят покриването на ежедневните разходи като трудно, а 11,9% - като много трудно, сочи допитването. От друга страна, 20,2% от лицата относително лесно могат да покрият ежедневните си разходи, а едва 4,2% не изпитват затруднения. Увеличение на доходите за последните 12 месеца са отбелязали 29,8% от лицата в домакинствата. Като основни причини за повишението на дохода са посочени увеличението на социалните помощи - за 34% от лицата, и преизчисляването на заплатата - за 24,3% от лицата. Намаление на доходите за последните 12 месеца посочват 8,4% от лицата.
София Симеонова
