Т я е родена в началото на ХХ век (1907 г.), а умира в ХХІ век (2002 г.). Свидетелка е на почти целия ХХ век и е една от личностите, оказала силно влияние върху духа на съвременната европейска цивилизация. Общият тираж на книгите й надхвърля 80 милиона, като те са превеждани на почти всички езици в света. И продължават да се преиздават.
Самата тя отказва категорично да порасне и да се превърне в скучна и тривиална личност. Астрид Линдгрен неведнъж повтаряла: „Не искам да пиша за възрастни!”. Тези нейни думи стават кредо на целия й житейски и професионален път.
Префърцунено
Астрид Линдгрен не е нейното пълно име: момиченцето, родено в семейството на шведските селяни Ериксон на 14 ноември 1907 г., било наречено гръмко Астрид Анна Емилия. Линдгрен ненавиждала двете си „допълнителни” имена - смятала ги за префърцунени и твърде „женски”.
Макар че мнозина сравняват писателката с нейната най-популярна героиня - Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, като ученичка тя по-скоро била превъплъщение на Аника - приятелката на Пипи. Девойката израснала с книжки, съвършено различни от бъдещите й произведения: народни приказки и легенди, нравоучителни повести за юношеството и др. И вероятно още тогава, докато ги четяла, си е мислела, че не това са нещата, които вълнуват истински децата.
Най-силното й преживяване в детството било приземяването на малък самолет върху покрива на родния дом. За щастие не произтекли сериозни последствия от това, но Астрид за пръв в живота си видяла летящ човек в машина с пропелери. А когато на 80-годишна възраст полетяла с балон над Стокхолм, за да ознаменува кръглата си годишнина, малцина били изненадани от ентусиазма на палавата лудетина, която така и не остарява.
Скандал
Градът, който описва под различни имена в повечето си романи Линдгрен, е Вимербю, Южна Швеция. Във фермата там тя е прекарала най-щастливите си години. Но родителите, които са й дали толкова много любов и свобода, не били толкова толерантни и изпълнени с разбиране, когато се появила пред тях с надут корем. Само на 18 години и с баща неизвестен. Скандалът, естествено, бил чутовен. В тогавашна пуританска Швеция появата на света на незаконородено дете се смятала за позор. Затова тя взела решението да отърве от бремето родителите си и избягала в столицата, където наела скромна стаичка и записала курс по стенография и машинопис. Малко преди Коледа през 1926 г. родила сина си Ларс. Това станало в клиника за самотни майки в Дания. Три години по-късно се прибрала с него във Вимербю с гордо вдигната глава, а родителите й се опълчили на хорското мнение и застанали зад нея.
Любов
В Стокхолм, след като приключила курсовете, Астрид отначало започнала работа в неголяма кантора. През 1931 г. тя се омъжва за човека, който превръща Астрид Ериксон в Астрид Линдгрен. Стуре е шеф на Кралския автомобилен клуб. Между него и секретарката с палавите очи се завързва любовен роман, който приключва с предложението за брак. Той приема и незаконното дете на съпругата си, което винаги ще го цени и обича като свой роден баща. Ларс е на седем години, когато се ражда и сестра му Карин. Бракът се оказва успешен и семейството живее в обич и разбирателство чак до самата смърт на Стуре през 1952 г. Астрид тогава е на 44. В едно интервю тя признава, че след смъртта на мъжа си никога не е изпитала желание да встъпи повторно в брак. Предпочела да живее със спомена за Стуре.
Скука
Ако не е била Карин и неприятното обстоятелство, че Астрид си счупила крака и се наложило да стои неподвижна, светът може би никога нямаше да научи за Пипи, Карлсон и всички останали. Астрид се въргаляла в леглото и умирала от скука. Докато един ден не й хрумнало, че за десетия рожден ден на дъщеря си може да й направи един много личен подарък - да й напише книжка. Така се родила „Пипи Дългото Чорапче”. Името измислила самата Карин.
По съвет на приятели Астрид изпратила ръкописа в едно от големите шведски издателства. Връщат й го с неласкава рецензия. Но това не я отчайва. Същата година участва в конкурс на по-неизвестно и развиващо се отскоро издателство - Raben & Sjotgren. И през 1945 г. „Пипи” печели първата си награда за най-добра книга.
Скоро след това Линдгрен започва работа в издателството като редактор на отдела за детска литература. През 1949 г. излиза първият превод на „Пипи Дългото Чорапче” - на немски. На следващата година Линдгрен получава премията „Нилс Холгерсон“, след това - немска премия за „най-добра детска книга” (“Мили мой Мио”). Практически всяка нова книга на Астрид се оказва окичена с различни награди.
През 1973 г., на 65-годишна възраст, Линдгрен получава професорско звание. През 1985 г. я признават за „най-четения автор в Швеция” - книгите на Линдгрен в Шведската обществена библиотека са търсени от повече от 2 милиона души годишно. През 1996 г. се появява във вид на статуя на алея в един от централните паркове в Стокхолм. По произведенията на Линдгрен са снимани над 40 филма в много страни по света, поставяни са голям брой спектакли и са направени безброй адаптации.
Въпроси
Книгите на Линдгрен са преведени на 80 езика. Те съвсем не са приказки в традиционния смисъл на думата. Или във всеки случай не са тези приказки, които възрастните обикновено разказват на децата за „Лека нощ”. По-скоро са някаква форма на разговор, който умният възрастен води с детето. И то най-вече с онова дете, което живее в душата му до самата старост и продължава да задава „детски въпроси”. Иначе казано, вечни въпроси. Защо идва смъртта? Защо трябва да се убива, за да се оцелява? Защо хората са нещастни и самотни? Защо богатите и наглите потискат бедните, скромните и благородните? Защо щастието е така неуловимо и скоропостижно?
Като се замислите, ще си признаете, че като малки никак не сте харесвали онзи нахален дебеличък чичко, който твърди, че е „красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си”. И особено начина, по който се държи с Дребосъчето. Само си помислете - той е лаком, егоистичен, себичен, арогантен и безпардонен. И даже перката на гърба му не го прави по-симпатичен. Но и той, както и Пипи, казва „не” на условностите и не се съобразява с нищо, защото живее пълноценно и на мига.
„Мисля, че мама подсъзнателно се възприемаше като Пипи: и тя като нея често плюеше на общественото мнение и общоприетите норми, които й се струваха глупави - споделя в едно интервю дъщеря й Карин. - Благопристойността й беше чужда: на 70 години тя още се катереше по дърветата и не се притесняваше. Правеше го, защото така й харесваше”.
Кристи Петрова
