П регледът при лекар на частно удря 100 лева. Редица медицински и диагностично-консултативни центрове са вдигнали тарифите си през тази година, показа проверка на „Телеграф“.
Така на повечето места консултация с медицински специалист започва от 80 и може да стигне до над 200 лв. според здравното заведение и услугите, които то предлага. Много МЦ и ДКЦ-та например са пуснали оферти за домашни посещения, пазаруване на лекарства и хранителни продукти, поставяне на система, медицински ескорт и дори абонаменти карти за здравни услуги с отстъпка, както и пакети, включващи консултации и изследвания. Всъщност от 2019 г. здравните заведения в страната са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградите информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински услуги, както и да предават тази информация на здравното ведомство, което на свой ред да я публикува на страницата си. Справката ни обаче показа, че за първите шест месеца на тази година, това са изпълнили само центровете.
Тарифи
Тарифите в техните ценоразписи обаче са много различни. Така например в медицински центрове в Благоевград и Царево, за да дойде лекар на крака у дома, трябва да се бръкнем с поне 50 лв., ако става въпрос за обикновен преглед. В медицински център в Бургас пък цената е двойна. Там тарифите са определени в три отделни графи – за българи, временно пребиваващи и чужденци. И докато нашенците плащат стотачка, бежанците са с 20 лв. отгоре, а туристите – двойно или общо 200 лв. за посещение от лекар у дома. Тарифи са определени и за останалите услуги. Първичен преглед на частно във въпросното ДКЦ излиза 55 лв. за българи, 65 лв. за временно пребиваващи и 110 лв. за чужденци. На много места обаче нашенците също трябва да извадят стотачка за преглед на частно, особено ако държат на консултация с професор.
Разминаване
Прегледът на частно при лекар стартира от около 50-60 лв., от доцент пък е поне 10 лв. повече, а от професор – между 90 и 100 лв. Разминаването в различните центрове обаче е значително. Същото важи и за бележките като медицинско за брак, за работа, за шофьори и т.н. Там на места таксите са между 20 и 30 лв., а на други – двойно повече.
Една от причините за увеличението на таксите при лекарите е инфлацията, която удря и по техния джоб заради ръста на режийните разходи в центровете и кабинетите. Друга причина обаче е дефицитът на кадри в провинцията. Масово експертите са концентрирани в София и другите по-големи градове, докато в по-малките има глад за медици. Според анализа на Националния статистически институт през изминалата година общият брой както на лекарите, така и на специалистите по здравни грижи е намалял в сравнение с 2020 г.
Осигуреност
По осигуреност пък Плевен изпреварва София. Там съотношението е 67,3 на 10 000 души от населението, или с други думи на един лекар се падат 149 души. В София този показател е 54,5 на 10 хил., или по 184 души на един лекар. На трето място е Пловдив. Най-зле обаче е ситуацията в Кърджали, където един лекар трябва да се грижи за 428 пациенти. В Добрич пък се падат 374, а в Силистра – 365. Общо за страната статистиката е 231 души на един лекар. При зъболекарите положението е още по-тежко – 912 пациенти се падат на един лекар по дентална медицина. Най-добре по този показател е Пловдив – с 563 души на един зъболекар, а най-зле е Разград с 1796 души на един зъболекар.
Всеки трети доктор над 50 г.
В лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари, показват данните на НСИ. В болници и центрове със стационар практикуват 17 179 доктори, а в заведенията за извънболнична помощ – 10 255. По отношение на възрастта на лекарите най-голям е делът на тези във възрастовата група 55-64 години. Те представляват общо 34.9% от всички. Медиците над 65-годишна възраст пък са 5521, а младите до 35-годишна възраст са 4935.
Леглата се увеличават
Според данните на НСИ през последните две години има трайна тенденция за ръст на частните лечебни заведения за извънболнична помощ, където попадат именно МЦ и ДКЦ. През 2019 г. частните медицински центрове са били 614, година по-късно – 626, а през изминалата година са станали 641. За разлика от тях частните диагностично-консултативни центрове са се увеличили само с един. Лечебните заведения за болнична помощ пък са общо 341, от които 115 частни. През изминалата година една болница е била затворена, но леглата са били увеличени с 275 и така общият им брой е достигнал 54 491.
Поли Пантева
