0
{img} Грубостта е „заразна”
Грубото отношение е „заразно”, установиха учени след експеримент с 90 доброволци. Всеки от тях трябвало да проведе преговори със свои колеги. Учените констатирали, че тези, които разговаряли с груб събеседник, в следващите преговори проявявал по-голяма грубост и нетърпимост. Ефектът се съхранявал в продължение на седмица. Така грубостта се „предавала” от един на друг събеседник. При друг експеримент, участниците гледали видео със сцени на грубост на работното място. След това трябвало до отговорят по мейл на писмо. Оказало се, че те написали доста по-недружелюбни отговори в сравнение с тези участници в експеримента, които гледали видео с вежливи взаимоотношения.    
{img} Кафето пази ума  
Количеството кафе, което пием, е много важно за съхраняване на умствените способности. То се оказва критично за хора, които са с умерени когнитивни нарушения, които обикновено предшестват деменцията.  Учените проследили състоянието на 1445 доброволци на възраст 65-84 г. Кофеинът е един от стимулаторите, които повишават  вниманието, подобряват познавателните възможности. Този ефект до скоро беше подценяван. Оказва се, че кофеинът може да предпази от когнитивни нарушения. Хора, които редовно пият  по 1-2 чаши на ден, имат по-малък риск от деменция в сравнение с тези, които въобще не консумират ароматната напитка.  Защитният ефект на кофеина  учените свързват с активизиране на рецепторите на аденозоина. Той спасява от  токсичните отлагания на амилоидните белтъци в мозъка. Освен това кофеинът може да повиши чувствителността към инсулина и по този механизъм да намали риска от диабет тип 2.
{img} Ходете боси, за да съхраните паметта си
Работната памет, тази, която използваме всеки ден, за да запомним телефонни номера, за да изпълним списък за пазаруване, може да бъде подобрена с 50 на сто с най-прости занимания и игри от детството. Най-ефективни са балансиране върху тясна греда, катерене по дърво, ходене боси. Добри резултати дава играта на  тенис, скуош или футбол. До тези изводи стигнаха учените от университета в Северна Флорида. Те извършили експерименти със 72 мъже и жени на възраст между 18 и 59 години, като тествали тяхната работна памет. Доброволците трябвало да запомнят списък от телефонни номера в обратния им ред. След това някои от тях били подложени на различни физически упражнения - катерене по дървета, ходене боси и по тънка греда. Паметта им отново била подложена на изпитание след тези занимания. Но само онези доброволци, които се върнали към детските игри, показали подобряване на паметта. Дори онези, които правили йога упражнения, не могли да достигнат резултатите на “катерачите”.  Детските игри насочват мозъчните процеси в посока към пространствено ориентиране. Това мобилизира мозъка бързо да “обновява” получената информация, което в крайна сметка се отразява и на работната памет. За разлика от детските любими игри, упражненията по йога са много по-статични и не мобилизират точно онези мозъчни центрове, отговорни за работната памет.