- Проф. Балабански, по време на предстоящите празници сме по-склонни да прекаляваме както с храната, така и с алкохола и газираните напитки. До какви последствия може да доведе това?
- Това са рискови фактори за много неща, специално в моята област, включително и за аритмии. Всеки от тези фактори може да доведе до структурни промени в сърцето, особено при по-дълготрайна консумация. Така че е добре хората да бъдат по-умерени и да не изключват физическата активност на чист въздух дори и по празниците.
- Аритмията нещо, което можем да усетим ли е или е възможно да не разберем за нея?
- Има ги и двата варианта. Някои от хората усещат сърцебиенето и взимат мерки – посещават лекар, назначават им се лекарства. Други пък не усещат нищо, особено при един от опасните видове аритмия – предсърдното мъждене, което може да доведе до мозъчен инсулт или други емболии. Това е голям социален проблем, който често води до неработоспособност и неблагоприятни здравни последици. Отделно от това е и голямо финансово натоварване за здравната система.
- Знаем ли колко са хората в България, които страдат от аритмии?
- За съжаление няма добри епидемиологични проучвания, които да ни дадат тази информация. Но крайният резултат е красноречив – България е на едно от водещите места по мозъчни инсулти. А това в голяма степен се дължи на това предсърдно мъждене, като в световен мащаб дори се говори за епидемия от предсърдно мъждене. Има рязко нарастване на тези случаи.
- На каква възраст най-често са пациентите с предсърдно мъждене?
- Обичайно са над 60 години, но се наблюдава тенденция и за спад във възрастта и подмладяване на пациентите, което се дължи и на начина на живот.
- Да, това подмладяване наблюдаваме и при инсултите. Всяка година регистрираме по поне 70 души под 35-годишна възраст с инсулт. На какво се дължи тази тенденция?
- Най-често на повишени стойности на артериалното налягане или пък аритмия, която води до образуване на тромбчета в сърцето, а те в крайна сметка достигат до мозъчните съдове.
- Затлъстяването фактор ли е?
- Да, то е много силен рисков фактор. При затлъстяването се получава отлагане на мастна тъкан и около сърцето. Тази мастна тъкан прораства навътре към сърцето и има директен ефект върху възникването на аритмията. Да не говорим, че затлъстяването отключва множество заболявания – диабет, високо кръвно, сънна апнея, които също на свой ред влияят на сърцето. Получава се една порочна спирала.
- Тази година според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи бележим и ръст на инфарктите. Това дължи ли се на забавянето, което COVID пандемията донесе при търсенето на лекарска помощ, диагностицирането?
- Да, има пациенти, които са забавили посещението при кардиолог и непосредствено след пандемията се появиха такива по-тежки случаи. Сега това отшумява. Хората са по-спокойни и по-навременно търсят лекарска помощ.
- За самия коронавирус също вече знаем, че може да се отрази негативно върху сърдечното здраве. Вие наблюдавате ли такива случаи?
- Наскоро излезе едно голямо проучване в САЩ, което проследява над 150 000 души след COVID, сравнени с исторически контроли. При него се установява до 10-кратно нарастване на някои видове аритмии, специално предсърдно мъждене и в някаква степен камерни екстрасистоли, които са доста неприятни за пациентите.
- Това е значителен ръст. Предвид тези данни смятате ли, че е редно да се осигури ресурс и у нас, за да се проведе въпросното епидемиологично проучване и да разберем колко хора страдат от някаква аритмия?
- Аз по-скоро смятам, че е по-добре да се насочат усилията към една здравна просвета и още в ранна детска възраст да започне да се учи за здравословния начин на живот.
- Какво усещане трябва да накара човек да посети кардиолог?
- Много е просто – или неритмична сърдечна дейност, или по-бърза и съответно по-бавна сърдечна дейност. По-бавната може да доведе до замайване, световъртеж, отпадналост, а по-бързата и неравномерна сърдечна дейност се усеща като туптене в гърдите и води до спад на артериалното налягане.
- А стандартните апарати за кръвно могат ли да бъдат надеждна индикация за проблем?
- Да, не само апаратите, напоследък в кардиологията се въвежда мониториране с модерни технологии като часовници и т.н. Те дават добра ориентация, която може да подскаже на пациента, че е добре да посети лекар.
- Когато при вас дойде пациент с такива оплаквания, какво следва?
- Следва набор от изследвания, чиято цел е да се установи дали има някакво структурно сърдечно заболяване или извънсърдечно заболяване. Прави се комплексна оценка и на базата на това се предприема адекватно лечение.
- Това лечение временно ли е или е за цял живот?
- Зависи от състоянието. Има съвременни методи на лечение, инвазивни за съжаление, чрез които при определени видове аритмии се постига пълно излекуване. Това е една момента манипулация, която напълно отстранява проблема. При други пациенти се налага медикаментозно лечение, което в някои случаи е по-краткосрочно, а в други по-дългосрочно.
- Прилагат ли се у нас всички методи на лечение?
- Повечето се предлагат, да и се покриват от здравната каса. Очакваме от следващата година да има и допълнително финансиране за някои от по-скъпите консумативи, без които не можем.
- При аритмиите може ли да се говори за наследственост?
- Да, има аритмии, които са вродени и наследствени, т.е. твърдо установена връзка между родителите и детето. Те в много случаи са животозастрашаващи и изискват взимане на мерки за избягване на неблагоприятни инциденти. Други видове аритмии са вродени, но не е установена твърда връзка между родител и дете. Обичайно те са много благоприятни за нас, защото над 90% ги повлияваме много ефективно със съвременните инвазивни методи на лечение. И третата група, които са най-чести, са тези, които коментирахме до момента. Това са аритмии, които се отключват от определени фактори и водят до голям брой сърдечни или извънсърдечни заболявания.
- Ние вече изброихме три от факторите – прекомерна консумация на алкохол, храни и затлъстяване. Има ли и други?
- Да, определено замърсеният въздух е голям проблем. Вредните токсични вещества, обработката на храните с различни пестициди или други химически вещества. Всяко от тези неща може да доведе до някакъв вид аритмия.
- Много млади момчета и мъже посещават фитнес. Те нямат проблем със затлъстяване, не консумират прекомерно храни и алкохол, но приемат например хранителни добавки, за да изваят мускулите си. Това може ли да навреди?
- Да, тези млади хора често стигат до нас. Фактически в тези добавки, които те приемат, понякога не се знае точният състав, а в други случаи се знае съставът, но не и възможните последствия. Така или иначе хранителните добавки могат да отключат аритмии. Освен това във фитнеса е добре да има динамични усилия, а много от младежите се стараят да вдигат тежести, което е по-неблагоприятно за сърцето. Като цяло по отношение на физическата активност, правилото е като с храненето – всичко трябва да е с мярка. Ниската физическа активност, както и прекомерната такава може да доведат до неблагоприятни последици. При спортистите например говорим за т.нар. спортно сърце.
Това е той:
Кардиолог в Университетска болница „Света Анна“, София
Дипломира се в Медицинския факултет на ВМИ
Придобива специалности по вътрешни болести и кардиология
През 2006 г. получава научна степен доктор, а през 2017 г. и научно звание професор
Специализирал е клинична електрофизиология в Осака, Япония, и е гост-изследовател в Осло, Норвегия
Осъществява лечебна и преподавателска дейност в сферата на сърдечните аритмии в продължение на повече от 30 г.
Поли Пантева
