В момента спешната помощ е затрупана от посещения, които не са спешни.
"Спешен случай е състояние, което заплашва живота в рамките на няколко часа - катастрофи, тежки изгаряния, тежки травми, порезни рани, които силно кървят. Неотложните случаи са тези, в които може да се реагира до 24 часа. Нямаме дефиниция на неотложен случай за разлика от спешните. Неотложното е това, което всеки си помисли, включително за хреми водят децата в бърза помощ да бъдат прегледани... Неосигурени отиват в спешна помощ дори да им измерят кръвното", коментира председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари д-р Виктория Чобанова пред Bulgaria ON AIR.
Тя подчерта, че здравнонеосигурените са огромен проблем на здравната система. Статистиката показва, че 25-40% от пациентите, записани при общопрактикуващите лекари, са неосигурени.
"Трябва да има политическа воля затова, ние позволяваме един неосигурен пациент срещу 500 лв. да получи скъпоструваща операция за 10 000 лв. и след 2 месеца пак да е неосигурен. Въпросът е на законодателната власт", посочи още д-р Чобанова.
По думите ѝ по този начин логиката на Министерството на здравеопазването е, че неосигурени са грижа на спешната помощ. Все по-чести са случаите, в които човек, който не е в спешно състояние, търси помощ в спешните центрове.
"Българският лекарски съюз има идея да се направят неотложни помощи на принципа на спешните по райони. С това предложение най-лесно би било към всеки спешен център да се обособи звено за неотложна помощ и там да бъдат прегледани пациентите, които са прекъснали - и срещу заплащане. Така ще намалят и случаите на прегледи "защото не ми се спи или трябва да поговоря с някого", добави медикът.
Остава висящ проблемът с малките населени места, където здравеопазването след края на работния ден е чрез телефона на личния лекар. Лекарите настояват също да има посочена цена за домашно посещение, което често отнема 1-2 часа от работния ден.
