- Проф. Александрова, има ли място за притеснение след случаите на маймунска шарка зад граница?
- Винаги, когато определен вирус и заболяване излязат от познатата рамка на разпространение, в съзнанието на специалистите светва червена лампичка за повишено внимание. Особено когато става дума за вирус, който е първи братовчед на причинителя на едрата шарка. И двата вируса спадат към семейството на поксвирусите, но клиничната картина на маймунската шарка е много по-лека, а заразяването с нея става по-трудно. Към 21 май само за две седмици са докладвани 92 лабораторно потвърдени случая на маймунска шарка извън обичайните райони в Африка (и без видима връзка с тях), в които тя се среща - случаите са установени в 12 държави в три от регионите на СЗО. Два дни по-късно потвърдените случаи надхвърлят 100, а страните са 16, засегнати са Европа, САЩ и Австралия. Това определено разтревожи цялата биомедицинска общност, но в никакъв случай не е повод за паника. За разлика от SARS-CоV-2, който беше абсолютно нов за нас патоген, при вируса на маймунската шарка не започваме от нулата. Поради близостта между причинителите на едрата шарка и на маймунската шарка създадените срещу едра шарка ваксини и лекарства работят и срещу маймунската шарка. Немалка част от хората по света са ваксинирани в детска възраст срещу едра шарка и макар това да се е случило преди десетилетия, най-вероятно разполагат с някаква степен на защита и срещу маймунската шарка. Освен това, за разлика от коронавирусите, грипните вируси и ХИВ, чийто геном е РНК молекула, при поксвирусиите той е двойноверижна ДНК молекула. Това е причината, поради която шарковите вируси се изменят много по-бавно- в клетките са налични системи за откриване и поправяне на грешките в тях. На 23 май СЗО съобщи, че няма данни за мутиране на маймунския вирус. Но вирусът на маймунската шарка се разпространява по-трудно в сравнение със SARS-CoV-2.
- Какво се знае за заболяването досега?
- Вирусът на маймунската шарка е открит през 1958 г., когато сред маймуни, внесени за изследователски цели в Дания, се появява подобно на шарка заболяване. Това дава наименованието на вируса, но той засяга и други видове животни, основно гризачи. Все още не познаваме всички резервоари на вируса в природата. Първият случай на маймунска шарка при човек е установен през септември 1970 г., когато малко дете е прието в болница в Конго със съмнение за едра шарка. Диагнозата се оказва маймунска шарка. По това време в целия свят тече амбициозна ваксинационна кампания срещу едрата шарка, а целта е тя да бъде напълно ликвидирана. Усилията дават резултат и през месец май 1980 г. СЗО съобщава, че това опустошително заболяване, върлувало в продължение на столетия, отнемайки живота на една трета от инфектираните и оставяйки оцелелите с ужасяващи белези и нерядко ослепели, е напълно изтрито от лицето на планетата. Това е единственият вирус, причиняващ заболяване при човека, с който сме успели да се разделим. Успехът ни се дължи на ваксинацията. Що се отнася до маймунската шарка, след 1970 г. вирусът заразява хиляди в 15 държави, като 11 са в Африка. Нееднократно е засичан и извън този континент (в САЩ, Великобритания, Сингапур и Израел) - става дума за крайно ограничен брой случаи, които са внесени от Африка. Вирусът е ендемичен в райони в Централна и Западна Африка, в близост до дъждовни тропически гори. Заразяването става от инфектирани животни, но може да се прехвърли и от човек на друг човек. Най-дългата верига на предаване е включвала 6 инфектирани индивида, сега знаем, че се е удължила и броят на „участниците“ в нея е 9.
- А какви са симптомите?
- Маймунската шарка протича с висока температура - над 38.5оС, треска, главоболие, болки в мускулите и в гърба, чувство за изтощение, лимфните възли се подуват. Появява се характерен обрив, който започва от лицето, но впоследствие се разпространява по крайниците (особено длани, ходила), конюнктива, роговица, гениталии. Инкубационният период е най-често 6-13 дена, но може да достигне до 3 седмици (това е и срокът, който е определен за карантиниране на контактните лица). Повечето хора се възстановяват за няколко седмици (най-често от 2 до 4) без специфично лечение. Възможни са усложнения, сред които вторични инфекции, бронхопневмонии, сепсис, енцефалит. Вирусът може да порази очите и да предизвика слепота. Ходът на инфекцията е по-тежък при малки деца, бременни жени и хора с имунни дефицити. По време на бременност маймунската шарка може да доведе до вродено заболяване или мъртво раждане. Познати са две генетични линии на вируса - западноафриканска (докладваната смъртност е 1-3.6%) и от централната част на Африка (смъртността достига почти до 11%). Данните за клиничната картина и за смъртността идват основно от страните в Африка. Вирусът на маймунската шарка, който се разпространява в момента, принадлежи на западноафриканската линия.
Първото огнище на маймунска шарка извън Африка е в САЩ през 2003 г. Разболяват се над 70 човека от 6 различни щата. Общото за тях е, че са се инфектирали от прерийни кучета. Срещата на тези домашни любимци с вируса е станала поради настаняването им в близост до екзотични малки бозайници (гризачи, общо 800 броя), току-що внесени от Гана - по-късно става ясно, че някои от тях са били инфектирани. За щастие никой от заразените хора не губи живота си. Най-голямото огнище на маймунска шарка при хора е в Нигерия, където през 2018 г. са регистрирани 122 потвърдени или вероятни случаи. В следващите години броят им нараства до над 200 потвърдени и 500 вероятни. Смъртността е 3.6%. Засегнатите са от 17 щата в страната - млади хора са, средната им възраст е 29 години, повече от две трети от тях са мъже. Това става 4 десетилетия след последния случай на маймунска шарка, регистриран в страната.
- Как точно става инфектирането?
- Заразяването става през наранена кожа, дихателните пътища или лигавиците (очите, носа или устата). Необходим е продължителен близък контакт с вируса, отделян от животно или човек (дихателни капчици, телесни течности, кожни лезии) или материали, заразени с вируса - облекло, спално бельо. Заразяването от животно може да стане и при ухапване или надраскване, при консумиране на недостатъчно термично обработено месо.
- Може ли все пак да се изправим пред епидемия, въпреки че се изтъква непрекъснато минималният риск от заразяване?
- Това, което наблюдаваме в момента, е най-голямото огнище на маймунска шарка извън Африка. Едновременно идват съобщения от държави в три континента - Европа, Северна Америка и Австралия. Очакванията са случаите да нараснат в следващите дни. Въпреки това обаче специалистите са категорични, че място за паника няма и общият риск за широкото население остава много нисък. Публикация в Nature напомни, че дори в райони, където маймунската шарка е ендемично заболяване, все още е сравнително рядка инфекция. Това, разбира се, по никакъв начин не бива да притъпява бдителността ни.
- Осигурява ли ваксината срещу едра шарка защита срещу заболяването? И съществуват ли други медикаменти, които помагат срещу заболяването?
- Поради близостта на двата вируса ваксината срещу едра шарка осигурява 85% защита и срещу маймунската шарка.
След ликвидирането на едрата шарка ваксината срещу нея не се прилага (от края на 70-те години на ХХ век). Изключение са ограничен кръг хора, при които това се налага заради работата им. Създадена е нова ваксина срещу едра шарка, която беше разрешена през 2019 г. и за приложение в борбата с маймунската шарка. Разполагаме и с лекарствен препарат, който през 2022 г. беше разрешен от Европейската медицинска агенция и за използване при маймунска шарка. Тъй като едрата шарка е ликвидирана, а маймунската е рядко заболяване, ваксината и лекарството се произвеждат и поддържат в ограничена наличност.
Ваксинирането на хората срещу едра шарка се е случило преди повече от 4 десетилетия. Нормално е да се запитаме каква защита днес осигурява поставената тогава ваксина. В миналото се е смятало, че пълната защита трае 3 до 5 години, след което намалява и повишаването й се постига с последваща реваксинация. Проучвания показват, че почти всички, които са били ваксинирани, поддържат както специфични, така и неутрализиращи антитела на нива, които предполагат защита срещу едра шарка.
- Какво обаче можем да направим все пак, за да се предпазим?
- Много е важно своевременното откриване и карантиниране на контактните лица, за да се спре разпространението на заразата. Информирането на хората относно начините за предаване на болестта също е от значение. За мен като учен един от най-важните въпроси е какво задвижва този процес, защото този път вирусът очевидно не идва от Африка. Поставянето на ваксина срещу едра шарка, дори на хора, които вече са били изложени на действието на вируса, намалява тежестта на инфекцията. Това е причината да се обмисля прилагане на ваксина срещу едра шарка при контактни за маймунска шарка лица, но не за масово приложение. Това ще създаде защитен „пръстен“ около тях и ще прекрати предаването на болестта.
- Винаги твърдите, че трябва да наблюдаваме вирусите. За какво говори появата на такова рядко заболяване?
- Едновременното откриване на маймунска шарка в различни държави и континенти при хора без видима връзка помежду им и без данни за внасяне от ендемичните райони в Африка предполага, че вирусът може да се е разпространявал безшумно и не знаем колко „далече“ е стигнал. Други вируси също успяха да се разпространят незабелязано в началото, включително ХИВ и SARS-CoV-2. Да си припомним, че случаите на COVID-19 станаха „видими“ в Италия, когато вирусът влезе в домове за възрастни хора. Маймунската шарка обаче е малко вероятно да остане незабелязана, включително и заради кожните лезии, които причинява. Ликвидирането на едрата шарка при човека отвори ниша, която постави въпроса за евентуалното „активизиране“ на маймунската шарка в опит да заеме освободилото се „пространство“. Същевременно прекратяването на ваксинацията срещу едра шарка води до натрупване на поколения, които нямат имунитет или са с избледняващ имунитет срещу нея, а съответно и срещу маймунската шарка. Предстои ни да научим още много неща. Едно от неизвестните е защо част от докладваните сега случаи са при хомосексуални мъже. До момента не е известно маймунската шарка да се предава по полов път, но сексуалната активност със сигурност представлява близък контакт. Не е изключено вирусът случайно да е попаднал в тази общност. Произходът на огнищата и факторите, които ги благоприятстват, са в процес на усилено изучаване.
Завършила е Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Има магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН
Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 - 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. - към катедра „Биохимия“) и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“, както и към училището за докторанти на БАН (от 2012 г.)
Яна Йорданова
