- Д-р Гълъбова, доколко има истина в твърдението, че мрачното време през зимата и началото на пролетта отключват депресивни състояния и засилват някои психични заболявания?
- Категорично има отношение. Не е случайно, че в северните страни, на Скандинавския полуостров например, има повишаване на депресиите, когато денят се скъси. Слънчевото греене, а и всички природни процеси имат голямо отношение към нашето здравословно състояние. Тези неща потвърждават, че човек е част от всичко, случващо се на Земята, взаимно свързани сме със заобикалящото ни, защото сме част от Космоса. Неслучайно пълнолунията, затъмненията, приливите на моретата и океаните, както и слънчевото греене оказват влияние върху нашето психично състояние. Това не означава, че се разболяваме, но много хора чувстват тези промени.
- Как човек може да компенсира тези състояния? Някои на Север се наливат с алкохол.
- Стигне ли се до депресивни състояния, трябва да започне лечение. Може обаче да се направи много, преди те да настъпят, но не кампанийно, да се опитаме да бъдем щастливи.
- Да виждаме радостите в малките неща?
- На тези неща е трябвало да ни научат родителите, защото когато сме зрели хора, да се учим сами, е много трудно. Ние имаме огромни отговорности към възпитанието на нашите деца, така че те да израснат психически здрави личности. Това е отговорност на всяко едно поколение – дали ги изграждаме като силни личности, давайки им много любов и подкрепа, или непрекъснато им правим забележки и им казваме как не стават за едно, второ, трето... Ако сме били достатъчно отговорни, дали сме любов, подкрепа и разбиране на нашите деца, рискът те да изпадат в депресия от всеки мрачен ден е много по-малък. Всяко загубване на мярката - дали по отношение на много голяма строгост или пък на пълен либерализъм, резултатът не е добър. Даването на прекалено много свобода на детето без никакви ограничения не работи в негова полза. От такова дете израства лигав юноша, който не може да си сложи мярката на поведението, не уважава обществените норми, не знае какво е рестрикция и неизбежно стига до среща със закона или не по-малкото зло – не може да изгради успешни приятелски връзки.
- В пубертета, независимо дали тийнейджърът е интровертен или екстровертен тип, той изживява състояния на депресия. Как родителят да различи обичайната от нещо, което се задълбочава?
- Пубертетът е труден период и за самото дете, защото честите смени на настроението са необясними и за самото него. Ние като родители трябва да проявим разбиране и да разберем по подходящ начин какво става. Социалните мрежи не могат да свършат тази наша работа, там съществува илюзията, че човек има много приятели, а всъщност е самотник. Усетим ли, че в промяната има нещо необичайно, че детето е драматично различно от нашето дете, е добре да потърсим консултация с психолог. В България те са опитни, знаят много, има ли нещо тревожно, ще препоръчат психиатър. Не е добре веднага да се подхожда към психиатричната помощ. Важното е да проявяваме търпение, но в границите на нормата, към настроенията му, но имаме и задължението да налагаме известни ограничения. Ако ние, родителите, не му ги наложим, обществото ще ги наложи, но по друг начин.
- Какво може да направи възрастният в мрачното време, за да не е потиснат?
- Ако към нежеланието за излизане, за работа, за среща с приятели се прибави разстройство на съня и намален апетит и това продължи повече от две седмици, да се потърси консултация със специалист. Това са симптомите на депресивния епизод. Ако обаче човек е крив сутрин, защото се е скарал с гаджето, а и времето е мрачно и не му се ходи на работа, не бива да се интерпретира като депресия. Добре е той да си събере акъла и да отиде на работа, защото тя действа отлично в такива случаи.
- Има ли ефект т.нар. позитивно мислене?
- Това са абсолютни глупости. Безкритичната „щастливост” се родее с шизофренното мислене. Приказката „На мен ще ми се случи хубаво само защото аз го искам” не важи. Важи „На мен ще ми се случи хубаво, защото работя, за да се случи то“. Позитивното мислене може да изкриви човешкото съзнание, да изолира човека и да доведе до тежка самоизолация в очакването на доброто, което ще ти се случи само защото ти го искаш. То лишава от критичност, аналитичност и от възможността да прецениш защо си стигнал до това състояние, да си извлечеш поука и да направиш съответните корекции. Самото „позитивно мислене” може да доведе до депресия особено ако хората са с по-лабилна психика.
Монитор
