53-54 килограма на стойност десетки милиони левове е пазарът на инвестиционно злато у нас на месец. Това са количествата, които физически лица и фирми купуват и продават, съобщи пред „Телеграф“ Мартин Миланов, експерт в търговията с ценния метал.
Тези обороти са за 2019 г. Статистиката за 2020-а обаче не може да се нарече меродавна заради влиянието на COVID пандемията у нас и в световен мащаб.
Инвестиционно злато се купува под формата на кюлчета и монети. Бижутерийното злато е извън статистиката, тъй като търговците не отчитат продажбите си пред финансовите институции. Впечатленията на специалистите са, че оборотите при бижутерийното злато са по-големи, отколкото при инвестиционното. При него обаче можем да индексираме значителни загуби заради разликата между цена купува и продава.
Ако имате 1 грам кюлче инвестиционно злато, може да го продадете за 100 лева, докато 1 грам 14-каратово златно бижу - за 46 лева. Но когато тръгнете да купувате бижутерийно злато, не го купувате за 48 лева, а за 70 лева. Загубата от разликата купува-продава е много голяма. Докато при инвестиционното злато го купувате за 105 лева, а го продавате за 103 лева, ако решите да го пласирате още в същия ден, обяснява експертът.
По думите му, ако човек заделя по 130-140 лева на месец, ще може да си купува по грам злато. Така за две години ще имаме вече 24 грама и по този начин да заделим за „черни дни“ 2000 лева. С покупката на злато се подсигуряваме и срещу инфлацията, която обезценява парите ни и която изключително много се засили в последните месеци. Прогнозите са, че от март 2022 г. цената на златото ще расте средносрочно и дългосрочно. Може да пробие 2300 долара за унция, е прогнозата на Мартин Миланов. Златото е предпочитано като инвестиция пред среброто, тъй като върху белия метал се начислява ДДС и сделката не е изгодна.
От началото на 2021 г. изключително много се засили търсенето на златни монети, а пандемията промени предпочитанията, отчитат от финансовата компания „Тавекс“.
Преди настъпването на коронавируса, пазарът на инвестиционно злато у нас се различавал значително от Сърбия и Румъния. Традиционно в България сред най-предпочитаните златни монети били френските 20 франка, докато в съседните страни - австрийските дукати. От началото на 2021 г. обаче търсенето на австрийски златни дукати с номинал 1 дукат нараснало значително и изпреварило френските франкове. Австрийският дукат е 23,55 карата (98,6% чисто злато), с тегло 3,49 грама и диаметър 19,75 мм. Сече се между 1872 г. и началото на Първата световна война. На лицевата страна е изобразен Франц-Йосиф.
Второто място сред златните монети се разделя между австралийското кенгуру и виенската филхармония. Австралийското кенгуру е 24 карата (99,9% чисто злато), теглото е 31,1 г, диаметърът 27,3 мм. Номиналът на монетата е 100 австралийски долара. Същата е чистотата и теглото на Виенската филхармония, диаметърът обаче е 37 мм, а номиналната стойност – 100 евро.
На трета позиция сред най-търсените златни монети са френските Наполеон и Мариана и швейцарските Вренели. Наполеонът е 21,6 карата (90% чисто злато), теглото му е 6,45 грама, диаметърът 21 мм, а номиналът 20 френски франка. Сечени са в средата на 19-и в. И са сред емблематичните френски монети, стоящи в основата на латинския валутен съюз. На лицевата страна на монетата е изобразен Шарл Луи-Наполеон Бонапарт, племенникът на Наполеон I.
Монетите Мариана и Вренели са със същите параметри. Мариана се сече между 1898 и 1914 г., Вренели е произвеждана с прекъсвания между 1883 и 1949 г., като на лицевата страна е изобразена Хелветия, швейцарският еквивалент на Дама Свобода (Lady Liberty).
Куриер ни доставя кюлчета до вратата
За разлика от други европейски държави, като Румъния, Унгария и Чехия, българите имат сравнително лесен достъп до физическо инвестиционно злато. Могат да напишат в произволна търсачка, че искат да си закупят кюлче или монета и ще има кой да им го достави до вратата, дори в пандемията, обясни Мартин Миланов. В много други държави, това не е така. Тази достъпност е свързана с българската традиция – да имаш злато за черни дни. В момента хората у нас повече купуват, отколкото продават злато. Все повече млади хора инвестират в жълтия метал, поясни експертът.
Жълтият метал поскъпва по време на криза
И златото, и имотите се купуват с цел дългосрочни инвестиции. Но в един момент покупката на имот с цел инвестиция може да ти изиграе лоша шега, тъй като може да се спука балонът на цените, обясни още Мартин Миланов. Златото именно по време на кризи е най-силно, цената му расте исторически във времето. Освен това златото е много по-ликвиден актив от имота. Някои имоти не могат да намерят купувач в продължение на години. Докато при златото отива човекът в който и да е от офисите на търговците и превръща кюлчето в пари. От тази гледна точка, когато на човек му трябват пари, може да ги има буквално след дни. Това е нещо, което имотите изключително рядко могат да предложат, да не кажа почти никога, каза още Миланов.
