П ътят на България към еврозоната навлезе в своята финална права, като се очаква до няколко седмици страната да получи оценка в извънредните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ. Това пише в анализ на Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него очакването за положителен доклад идва на фона не само на политическите заявки и добрия тон от Еврогрупата, но и от новините от последните седмици.

Анализ на Фискалния съвет сочи: Еврото и инфлацията - слаб и преходен ефект

Факти

България получи положителна оценка на своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Публикуваните официални данни за дефицита през 2024 г. също бяха в рамките на критериите – точно 3% от БВП през 2024 г. Тези две новини означават, че въпреки предизвикателствата пред фискалната политика в страната, България ще получи положителна оценка за стабилността и устойчивостта на публичните финанси;

Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в т.ч. за април 2025 г., показват, че България изпълнява и критерия за ценова стабилност. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 г., тоест влиза в критерия – оценките показват, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се правят някакви субективни оценки;

В допълнение към новините по-горе знаем, че България отговаря на останалите критерии, в т.ч. след приемането на новия закон за БНБ (февруари 2024 г.), нормативната рамка и законодателството в страната съответстват на договорите и Устава на ЕСЦБ.

Киселова: Референдумът на Радев няма да забави влизането ни в еврозоната

Предистория

Всичко това означава, че най-вероятно в началото на юни страната ще получи положителна оценка и България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. (без промяна в курса лев/евро). На този фон, в известна степен очаквано, кампанията „антиевро“ достигна нови висоти с „извънредното“ обръщение на президента Радев и отчаяния опит да се спре процесът на финалната права, смята Петър Ганев. Решението на президента да инициира референдум точно в този момент и да върне дебата в неговата изходна точка не е логично от икономическа и юридическа гледна точка и очевидно не почива на някаква загриженост към българските граждани.

Истината е, че България стартира реален процес по приемане на еврото преди 7 години и в този период бяха предприети множество стъпки. Като започнем от писмото с намерение за влизане във валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 г., последвалата законодателна програма и в крайна сметка влизане в т.нар. чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 г., изготвеният Национален план за приемане на еврото през 2022 г., приетите изцяло нов Закон за БНБ и Закон за приемане на еврото през 2024 г., и в крайна сметка – изпратено искане за извънреден конвергентен доклад в края на февруари 2025 г., се посочва още в анализа.