Н ов магазин отвори врати във врачанското село Мраморен. Различното при него е, че хората могат да пазаруват, без да плащат.
В началото на годината такъв беше открит в монтанското село Стубел („Телеграф“ разказа и за него – бел. ред.). И там, както и тук, двигател на идеята е кметът на населеното място Гергана Маркова.
Пред „Телеграф“ тя разказа, че от години събира и раздава дрехи, които са й дадени, но сега вече има определено място за тази цел. „Магазинът заработи в четвъртък и се намира в сградата, която носи името на читалището. В него може да се намерят дрехи, обувки и чанти“, посочва тя и добавя, че към момента все още не предлагат посуда, но скоро и това ще се промени.
Маркова казва, че единственото изискване към хората, които оставят дрехи, е те да са използваеми и предупреди, че не приема в магазина отпадъци. „Всички дрехи в магазина са изпрани и изгладени. Всички знаят. Стоките са разделени на мъжки, дамски и детски“, посочва тя. Като в истински магазин и тук посетителите могат да проверят дали дадена дреха им е по мярка. Разликата тук е, че старата телефонна кабинка е превърната в пробна.
Работа
Кметът разказа, че магазинът ще има два дни, в които ще получава стока и тогава хората няма да могат да взимат от него, както и че ще има един ден, в който няма да работи. „На този етап работи от 9 до 16 часа. Имаме идея да сменим работното време, ще може през един от почивните дни да се взима, а през друг, отново почивен, да се оставят дрехи и вещи“, разкрива Маркова бъдещите си планове. По отношение на сигурността тя обяснява, че сградата, в която се помещава кметството, здравната служба, пощата, читалището, е с видеонаблюдение.
Население
В село Мраморен живеят 860 души, като през лятото броят им намалява, защото младите отиват да работят в чужбина. „Нямаме училище, учим в съседното село – Баница, или във Враца. Ние сме на 15 км от града“, разказва кметът. Тя споделя, че най-голямата им мечта е в селото да има аптека, защото в момента такава няма, а в поставената вендинг машина има бинтове, марли, лепенки.
„Не, не върши работа, защото наредбата не позволява да слагаме в нея почти нищо. За един панадол и нурофен се налага да пътуваш по 15 км. Лекарствата за възрастните се носят от фелдшера, мен, жената в пощата, техни близки“, казва кметът и уточнява, че медицинска грижа има на място по четири пъти в седмицата. Тя настоява да се промени наредбата, за да може по-лесно да се отвори аптека в селото.
Владимир Христовски
