- Г-н Ганев, правилно ли постъпи финансовият министър Росица Велкова, като не внесе нито един от двата варианта за бюджета за следващата година, а вместо това предложи т. нар. удължителен закон, с който се удължава действието на тазгодишния бюджет?
- Аз не съм съгласен с това решение. За разлика от миналата година, когато в съответните с конституцията и Закона за публичните финанси срокове нямаше парламент, в който да бъде внесен проектът за бюджет – срокът е краят на октомври, и финансовият министър тогава Валери Белчев имаше при свикване на парламента на 3 декември, общо взето, отрицателно време да представи бюджет. И той реши да не го представя, при положение че беше ясно, че до седмица ще има ново правителство. Тогава ситуацията беше коренно различна. Сега никак не е ясно кога ще има и дали ще има ново правителство, но има парламент и законът трябва да се спазва. Това означава да се публикува средносрочна бюджетна прогноза, а извинението, че нямало било от парламента определени политики, въз основа на които да се направи средносрочната прогноза, означава само, че прогнозата ще е по-проблемна, но не означава, че не трябва да се прави. И трябва в рамките на законовия срок да се внесе бюджет, защото законът не прави разлика какъв е кабинетът – дали е служебен и редовен.
- Не смятате ли, че тя е решила така, за да не се стигне до наддаване в парламента между политическите сили?
- Тогава направо винаги само финансовите министерства да си правят бюджети и изобщо парламентът да няма работа в тях. Как ви звучи тази логика? Какво, като ще наддават парламентарните сили? Парламентът е мястото, където се прави бюджет и където се приема бюджет. Финансовото министерство е мястото, където се прави проектът, парламентът е мястото, където се приема.
- Вероятно причината е, че няма ясно формирано мнозинство...
- Законът не предвижда подобно извинение.
- Как да си обясним това, че бяха разработени цели три варианта? А накрая два от тях изобщо и не бяха показани?
- Не бяха, защото аз имам опасения, че те са били само на ниво общи чертежи и министерството не е навлязло в необходимата и дължимата по закон конкретика. Ако се притеснява, финансовият министър да вкара един бюджет с 6% излишък и с орязване на всички разходи. Но истинско орязване, не забавяне на темпа на нарастване. И да остави парламента, каквото и там да правят, едва ли ще го влошат толкова много. Ако това наистина е притеснението.
- А тогава какво според вас я е накарало да направи този ход?
- А, тук ме вкарвате в политически разговори. Просто няма как да ви отговоря, аз съм все пак макроикономист.
- 6,6% дефицит бе наистина много плашещо...
- Един от сценариите споменаваше подобно число. Други сценарии споменаваха други числа. Защо си избрахте само това да обсъждаме не знам.
- Това беше и в центъра на обсъжданията в парламента.
- Да, и аз не знам защо точно това попадна в центъра, при положение че министърът очерта три сценария. Аз лично този сценарий го смятам за абсолютно катастрофален вариант, който беше представен именно за да кажат – о, това не го разсъждаваме, дайте да се концентрираме върху другите.
- Тоест предлагате да не разсъждаваме защо са се получили 6,6% дефицит?
- Да не разсъждаваме в посока да има такъв дефицит изобщо, предлагам аз. В година, в която не се очаква рецесия, година, която идва след втора година със сериозен растеж в икономиката, в година, когато не се очаква нарастване на безработицата... Да, наистина има някаква инфлация, но обикновено инфлацията е благоприятна за финансовия министър. Това е една от мръсните тайни на финансовите министри. Те не са хора, които мразят най-много инфлацията, защото тя им носи повече приходи, отколкото са заложените разходи. Тоест не съществува каквото и да било извинение да се планира дефицит по-голям от миналогодишния. Няма такова извинение. Затова аз сериозно си мисля, че не би трябвало подобни сценарии изобщо да бъдат обсъждани.
- Технически възможно ли е депутатите да правят предложения по този закон, с който сега се удължава бюджетът за миналата година?
- Технически е напълно възможно. Влезе ли закон в парламента, могат да се правят предложения. Така че депутатите могат да правят промени, но те би трябвало според парламентарната практика от последните три парламента да се отнасят до материята, до която се отнася самият закон.
- Вие бяхте депутат в предишния парламент. Какво е вашето мнение – твърде много ли се развърза кесията, че да се разклати финансовата стабилност?
- Не. Категорично никаква финансова стабилност не беше разклатена. Аз лично смятам, че твърдението за проблеми във финансовата политика беше смокинов лист, за да може тогавашната позиция, виждайки, че една от партиите от мнозинството се оттегля, да вземе най-долнопробен тип политически реванш и да свали правителството просто само защото може. Както се вижда в момента, те са го направили, без да имат какъвто и да е предварителен план какво ще правят след това. И затова сме в тази безтегловност, в която се намираме, заради това решение. Никакъв проблем не видях с финансовата политика. Да, имаше така нареченото развързване на кесията, но изтърваване на контрола върху публичните финанси от страна на държавата, на парламента и на финансовото министерство – в никакъв случай. Няма да съм съгласен с подобна оценка. Цената обаче на това развързване за мен, за да го приема при самия бюджет и после при актуализацията, беше, че много важни системи, примерно пенсионните плащания, излизат от игривите ръце на политици – както аз им викам временно текущи политици, и влизат в правила.
- Смятате ли, че някои от мерките, приети в подкрепа на бизнеса и домакинствата, трябва по някакъв начин да бъдат модифицирани?
- Смятам, че мярката за 250 лева на мегаватчас таван на електроенергията за небитовите потребители трябва да бъде прекратена с изтичането й. И в никакъв случай да не бъде удължавана. По две причини. Първата причина е, че не съществува оправдание година българските бизнеси да се ползват със субсидия от българските домакинства и българските данъкоплатци като цяло. Тези пари трябва да се пестят, за да капитализира БЕХ и да не трябва той да излиза на международни пазари при високи лихви да взима стотици милиони евро заеми, за да може да се капитализира. Ето сега му е паднало да извърши всички тези огромни вложения, за да се поддържа и развива системата. Сега е моментът. Точно в този момент те му взимат парите и ги раздават на бизнеси. И то ги раздават на всеки бизнес, на калпак, без разлика дали даденият бизнес се нуждае, или не се нуждае. Защото аз мога да ви уверя, че „Лукойл Нефтохим“, който е най-големият потребител на електрическа енергия в България, няма нужда от тази субсидия. Да, ще му се намалят печалбичките, да се оправят.
- Не смятате ли обаче, че това може да стане причина за продължаване на нарастването на инфлацията?
- Цените на пазара „Ден напред“ може да са и безкрайни, може да са и 4000 лева. Но купувачът ще плати само 250 лева, останалото ще го поеме данъкоплатецът. Така че този пазар е малко имагинерен в момента. Дори с тази имагинерност, в момента ако погледнете цените на пазара „Ден напред“, те доста често падат под 250 лева на мегаватчас. Така че сега е прекрасен момент да се оттегли тази подкрепа. Тя така или иначе е предвидена до края на годината. А вече оттам нататък, ако те кажат – харчим твърде много, трябва да го прехвърлим напред в цените, ами хубаво е да знаем кое колко струва. Не да си мислим, че токът е безплатен. Защото той очевидно не е. И колкото по-добре знаем каква е стойността на нещата, толкова по-добри икономически решения за бъдещето можем да взимаме – и бизнеси, и домакинства. От друга страна, съм привърженик на политиката, която в момента се предлага по-активно, за две тарифи. Тя има определен социален смисъл, тези, които са по-малки потребители, да плащат сравнително по-евтина тарифа. В момента, когато се прехвърли дадено количество електроенергия и се предполага, че тези потребители са по-богати, по-надвили си на масрафа, те да плащат по-висока цена.
- А може би не трябва да се пипа там, за да не се обърка и там нещо. Защото поне домакинствата имат някаква предвидимост на сметките. Поне техните сметки не растат.
- Но в един момент ще започнат да растат, защото токът не става по-евтин. Най-вредното като общество е да се държим все едно токът е евтин. Не, скъп е. И нашето поведение трябва да започне да отразява тази реалност.
- Да, но сега има свръхпечалби при производителите.
- Не са свръхпечалби, просто печалби са. Аз категорично отричам правото на думата свръхпечалби да съществува. Никой не знае свръх на кое. Има необичайно високи печалби. Да, има изключително благоприятна конюнктура за продавачите на ток в момента. За да инвестират и да си разширяват капацитета. Да правят абсолютно необходими инвестиции, които дълги години бяха занемарявани.
- Наскоро Националният статистически институт силно ревизира данните за ръст на БВП до 7,6% за миналата година. Какво ни говори това?
- През октомври се прави първата годишна ревизия на предходната календарна година. Тези данни ще се ревизират още, имало е случаи след 15 г. пак да се ревизират данни назад. Просто това е животът на статистиката – постоянно постъпват нови данни или се променят методологии. Ревизията бе необичайно висока. С около 5% номинално беше увеличена оценката за брутния вътрешен продукт - от 132,7 на 139,1 милиарда лева. Това са 6,3 милиарда, което е около 5%. Тази необичайно висока ревизия променя пейзажа. Вижда се, че ревизията в брутната добавена стойност в някои от секторите е голяма, да речем търговия, индустрия, земеделие, а в други сектори почти няма ревизия, например строителство, култура и държавно управление. Всеки, който разсъждава накъде да насочва ресурси, тази информация му е релевантна. Да не говорим за банките, на които тази информация им е много важна. Така че за частния сектор тази ревизия има значение. За публичния сектор тя няма как да не засегне плановете за бюджета. Г-жа Велкова каза, че го смятат бюджета на основата на едно очакване за 173-174 млрд. лв. БВП през 2023-та. С тази ревизия всичко под 185 млрд. лв. е нереалистично ниско. Така че, ако вземем грубо едни 40% от БВП да преразпределяме, това означава едни 4 млрд. лв. повече да има.
- Как ще се отрази това на дефицита?
- Ако се планират тези 4 милиарда да не се харчат, ще се намали дефицитът с 4 милиарда. Но, доколкото познавам нашите политици, веднага ще ги наместят. Те са малко като жена ми – видят ли се с пари, веднага ги наместват.
- 7,6% ръст откога не сме имали?
- Второто нещо, което не споменах освен номиналната ревизия, е, че реалният растеж отиде много високо нагоре – от 4,2 на 7,6% реален ръст за годината. Което при по-голямото от обичайното спадане на населението заради COVID се качва на човек до 8,5% реалният растеж. Това за този век е абсолютен рекорд. По моите файлове такъв растеж на човек не е имало от 1957 г.
- Доколко обаче този голям ръст не се дължи на спада преди това под въздействието на COVID върху икономиката?
- Доста хора, когато писах за това във Фейсбук, ми повдигнаха това възражение. И аз се върнах назад, откакто имаме пазарна икономика в България, от 90-те години назад. Досега никога не е имало такъв случай. Четири случая имаме за спад на БВП дадена календарна година – в началото на деветдесетте, 1996-97 г., през 2009-а и 2013-а. В нито един от тези случаи на следващата година след този спад той не е компенсиран целият. Докато през 2021 г. не само спадът е компенсиран, а има още три пункта отгоре. Да, вероятно има някакъв елемент на компенсиране дъното от 2020 г.
- Какъв е приносът към инфлацията на социалните мерки в тазгодишния бюджет?
- Малък. Аз смятам, че от тези 18,7% към момента годишна инфлация или 15,6% по хармонизирания индекс максимум пункт-два се дължат на тези мерки в България. Огромна част от инфлацията се дължи на световната хлабава парична политика, поне със сигурност от началото на този век, ако не и дори от края на миналия с надуването на дот ком балона от края на 90-те години. Но огромният виновник за инфлацията в целия свят в момента са световните структуроопределящи централни банки, особено Федералният резерв на Щатите и Европейската централна банка.
- Сега виждаме обаче затягане на паричната политика.
- Да, което означава, че на основния дългосрочен източник на инфлация кранчето бива завъртяно, дали изцяло се спира, предстои да видим колко ще ги чакат лихвите. Възможно е да вдигнат лихвите, но не да прекършат изцяло инфлацията, само ще я отслабят. Предстои да видим докъде ще стигнат. Към момента звучат доста ястребово, тоест доста сериозно искат да спрат инфлацията, но да ги видим докъде ще стигнат реално.
ТОВА Е ТОЙ:
Георги Ганев бе народен представител в 47-ото народно събрание, избран от гражданската квота в листата на „Демократична България” в столичния 23-ти МИР
Икономист с дългогодишен опит в икономическите анализи, преподавател по макроикономика в България и чужбина
Той е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии в София и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
София Симеонова
