Д оматите в левове, а олиото в евро. Това са цените в един и същи обект на голяма търговска верига, показа проверка на „Телеграф“.
Практиката се оказва масова, защото в много магазини няма еднакъв подход за всички продукти, а на различните щандове се изписва двойното обозначаване по различен начин. Причината е липса на ясни насоки относно поредността за изписване.
ЦЕНИ ДО НЕБЕТО: Бакалията на морето потопи дискотеката!
Например в магазини на търговска верига на щанда с плодове и зеленчуци на етикетите първо е изписана цената в левове, а под нея е в евро. В същото време на щанда с трайни храни като олио, захар и други продукти първо е цената в евро.
Време
Това е много объркващо и ако преди пазарувах за 15 минути в магазина, сега ми трябва повече време, за да прочета коя е реалната цена, разказва потребител, който пазарува всяка седмица по 3-4 пъти от обекта.
Друг пък се оплака, че се е объркал и купил праскови, като се подвел, че цената е около 3 лева, но на касата му казали, че е 6 лева килото.
Дрехи и обувки в евро по фиксиран курс
Причината била, че първо е написана цената в евро. Според него по-добре е цените в левове да се виждат по-добре и да са ясно различими, тъй като сметката и парите, с които се разплащаме, са в левове.
По различен начин са обозначени и цените в онлайн каталози на козметични компании. Така в страницата на самата компания има цени, които са изписани първо в евро и след това в левове, но в каталога, който се отваря от същия сайт, стойността на продуктите е обозначена първо в левове.
Изискване
В Закона за въвеждане на еврото, включително и в публикуваните насоки за двойното обозначаване, които не са задължителни, няма конкретни изисквания за последователността на изписването на цените в двете валути, коментира Габриела Руменова от „Ние, потребителите!“ пред „Телеграф“.
Курс на еврото провали промоция на екскурзии
Има обаче условие цените и в двете валути да са с еднакъв размер, вид и цвят на шрифта. Също така разпоредбата гласи, че информацията за цените трябва да се представя по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Ако има умишлено създадени от търговеца предпоставки за това объркване на клиентите, те трябва да се изследват от КЗП, обясни Руменова.
