100 000 тона текстил се изхвърля годишно у нас, което е количество, което ще се събере приблизително в 8000 тира. В същото време се събират и оползотворяват по неофициални данни едва 10 000 тона. От Българската асоциация кръгов текстил и фирмите, които членуват в нея, обработват средно около 36 хиляди тона годишно. Това обаче са дрехи не само от България, но има и внос. По магазините, където се продават дрехи втора употреба и са обработени у нас, основно идват от страни от Западна Европа като Германия, Австрия, Швейцария, скандинавските страни. Именно в тези държави системите за събиране на текстил са най-развити и генерират големи обеми, които след това се сортират и оползотворяват в различни точки на Европа, включително и в България.
Причината само около 10 на сто от отпадъка да се събира и оползотворява е, че това се прави от фирмите на доброволни начала, въпреки че от 1 януари тази година има задължение всички държави в ЕС да осигурят задължително разделно събиране на текстил.
Санкции
В България все още липсват практически условия за изпълнението му. Националната нормативна рамка формално съществува, но все още не са предприети действия за нейното прилагане. Съответно неспазването на това изискване подлежи на процедура по нарушение от Европейската комисия спрямо държавата членка. Според европейското законодателство всяка държава членка трябва да транспонира регулацията за разширена отговорност на производителя не по-късно от 17 юни 2027 г.
От Националното сдружение на общините в Република България (НСОБР) настояват да бъдат предоставени ясни срокове и ангажименти на отговорното Министерство на околната среда и водите по отношение на приемането на Наредбата за управление на отпадъците от обувки и текстил. По този начин ще се осигури възможност на всички участници – общини, производители, търговци и бъдещи организации по оползотворяване, да планират адекватно дейността си и да избегнат административни и финансови рискове. Освен това да се дадат писмени насоки, които общините могат да предприемат в преходния период, до реалното създаване на национална система за събирането и транспортирането на текстилни отпадъци.
Контейнери
В момента в България дейностите по събиране на текстил се извършва основно от четири компании, които работят на доброволен принцип и по собствена инициатива, без държавно финансиране или координирана подкрепа. Има около 390 контейнера за събиране на текстилни отпадъци и те са в Стара Загора, Бургас и София.
Макар че през последните години се наблюдаваше известно разширяване на мрежата от контейнери и ръст в количествата събран текстил, през последните месеци тенденцията се обръща. Това коментира Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ). Компаниите започват да премахват част от поставените контейнери, тъй като поддръжката на системата става все по-непосилна в икономически план. Те самофинансират процесите по събиране, транспорт и сортиране на текстила, без да разполагат с яснота кога и как ще бъде въведена национална система за разделно събиране и финансиране на дейността.
14% спад на потреблението секънд хенд блузките
С 14% са се свили оборотите на най-големите компании, членове на асоциацията през 2024 и 2023 г. През последните 2-3 години пазарът на дрехи втора употреба в България и Европа се сблъсква с редица предизвикателства. Макар все повече хора, особено младите поколения, да проявяват осъзнатост и интерес към устойчивото потребление и опазването на околната среда, реалното потребление и търсене на дрехи втора употреба в България не се увеличава. Някои от членовете на Българска асоциация кръгов текстил отчитат дори спад в продажбите. Има и няколко компании, които дори затвориха магазини. Причината е бързата мода, както и платформи като Тему и Шейн, които предлагат евтини дрехи, често с ниско качество, и привличат много потребители. Това затруднява конкуренцията на магазините за дрехи втора употреба, където разходите за подготовка и сортиране на дрехите са значителни.
Изчезват кутиите от търговските обекти
Кутиите и контейнерите за връщане на стари износени дрехи в търговските обекти на някои компании изчезнаха. От Българската асоциация кръгов текстил коментираха, че не разполагат с официална информация за конкретните причини. Те обаче предполагат, че решението е свързано с икономическите трудности, пред които е изправен секторът. В момента има голямо количество събран текстил, но пазарът за преработени артикули е силно свит. Качеството на събраните дрехи е по-ниско, а разходите за сортиране, транспорт и подготовка за повторна употреба нарастват. Това прави целия процес икономически неефективен за част от операторите. В някои страни в ЕС има ясно изградени и финансирани системи за управление на текстилния отпадък, които се подпомагат чрез разширена отговорност на производителите или заплащане от страна на общините. В други държави подобна подкрепа липсва. Тези разлики водят до неравностойни условия за работа и изкривяване на пазара в рамките на ЕС – компаниите в едни страни оперират със субсидии и работеща инфраструктура, докато други са оставени да се справят самостоятелно.
Елена Иванова
