О коло 12,7% ръст на пенсиите се задава от 1 юли догодина. Това ще стане възможно, след като бюджетната комисия гласува късно вечерта в четвъртък индексацията на парите за възрастните хора от 1 юли да става по модифицирано швейцарско правило - с процент, равен на по-голямото от 100% от нарастването на осигурителния доход или 100% от индекса на потребителските цени през предходната година.
Предложението бе направено с промените на второто четене в удължителния закон за бюджета от Асен Василев и група депутати от „Продължаваме промяната“.
Очаква се догодина ръстът на осигурителния доход да бъде 11,3%, а на инфлацията - 12,7%. Това означава, че пенсиите ще се вдигнат с по-голямото от двете, а именно 12,7%. Ако се използва класическото швейцарско правило, увеличението би било с 12%. По-големият ръст на пенсиите ще струва 54,7 млн. лв. догодина.
Отказ
Бюджетната комисия отказа изобщо да разглежда редица социални предложения, направени основно от левицата, с мотива, че те излизат извън предмета на закона, с който само се удължава действието на настоящия бюджет, а не се приема нов.
Синдикатите обаче още пазят надеждата, че догодина минималната работна заплата може да нарасне, и то на 850 лева, а не на 770 лева, както бе предложено от правителството. Причината е, че в момента обсъжданията на същите текстове, предложени и като промени в удължителния закон за бюджета, вървят паралелно и в други закони.
Така например социалната комисия в парламента вече гласува на първо четене промени в Кодекса на труда, според които минималната работна заплата ще се увеличава по формула, като тя ще е половината от средната за страната за предходните 12 месеца. Ако това се приеме и на второ четене, минималното възнаграждение ще скочи от сегашните 710 на 850 лева.
Настроения
Социалната комисия ще гледа тези промени в Кодекса на труда на второ четене следващата седмица. Първоначалните настроения са тази промяна да мине и силно се надяваме това да е така, коментира за „Телеграф“ Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Искаме реципрочност в поведението на властта към хората и бизнеса - както бизнесът има право на компенсации за високите цени на тока, така и хората имат право да искат ръст на минималната заплата, поне колкото е ръстът на инфлацията, посочи той.
Служебният министър на финансите Росица Велкова обаче не само е против такъв скок на минималното възнаграждение, но дори ще предложи на социалното министерство поисканото от него увеличение до 770 лева да се случи не от началото, а от средата на следващата година. Като мотив Велкова изтъкна пред депутатите от комисията, че още няма бюджет за следващата година.
От Министерството на финансите са изчислили и какъв би бил ефектът от минимална заплата 850 лева. Според експертите нетният ефект би бил минус 1 млрд. лв. за бюджета. От самото увеличение на 850 лева разходите биха скочили с 613,9 млн. лв. Но понеже в държавната администрация такъв скок би приближил най-ниските възнаграждения до следващите в йерархията, трябвало да се вдигнат парите и на чиновниците на по-високи длъжности.
42 000 на санаториум от НОИ
Над 42 хиляди осигурени лица са се възползвали от програмата на Националния осигурителен институт (НОИ) за профилактика и рехабилитация през 2022 г., като 60 процента от тях са жени. Това става ясно от Информационния бюлетин на Националния осигурителен институт.
След двете кризисни години в условията на пандемията от коронавирус през 2020 г. и 2021 г. очаквано се наблюдава тенденция на увеличение на броя на лицата, възползвали се от програмата по профилактика и рехабилитация, финансирана от НОИ. През 2022 г. те са с около 5000 повече спрямо предходната година.
София Симеонова
