34 български свещеници служат в църквите ни в Европа. Това обясни пред „Телеграф“ Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний. Те са предимно мисионери, тъй като имат имат и друга работа.
„Ако в България свещениците са в храмовете и миряните идват при тях, в повечето случаи зад граница се налага да пропътуват дълги разстояния, за да стигнат до миряните и да отслужат молебен за здраве или треби. Невинаги живеят там, където е храмът. Но пък като достойни Христови последователи отиват на място и отговарят на духовните потребности на хората“, каза Негово Високопреосвещенство. Така например някои се занимават със социални дейности като свещеника ни в Мюнхен. Други пък се занимават със земеделие, но в неделя са свещенослужители.
Дирекцията по вероизповеданията отпуска средства за подпомагане на тяхната църковна дейност и за поддръжка на храмовете. Те получават по 5500 евро на година, като това е субсидията за подпомагане на дейността на свещенослужителите, но тя се дотира от църковните настоятелства, за да могат да водят нормален стандарт на живот в дадената държава. На някои места църковните общности подкрепят изцяло свещениците, за да не изпитват финансови затруднения.
„Важното е да поддържаме пламъка на хората в българщината. Храмовете зад граница са духовен мост, защото освен че са дом Божий, са и кътче от България. Освен че миряните удовлетворяват своите духовни потребности, в храма намират приятели. Сънародниците ни си помагат едни други. Важното е да бъдем полезни на църквата и миряните“, каза още митрополит Антоний.
БПЦ има пет самостоятелни църкви в Европа - във Виена, Будапеща, Хага, Хамбург и Берлин. Храмът в Лондон е към българското посолство. Останалите, които епархията ползва, са взети със символичен наем, с договор за поддържане на самите храмове.
„Благодарни сме на католическата църква, тъй като за момента за нас е опция да отслужваме православните богослужения в тези храмове и да събираме нашите сънародници“, обясни митрополит Антоний. Той изтъкна, че епархията се разраства постоянно, като вече освен църковни общини имат и 10 църковни мисии. Те обаче са в процес на изграждане.
„Отговаряме на желанията на нашите сънародници да се изградят църковни общности, но пък сме длъжни и да им обясним и техните отговорности. Създаването на църковна община е двустранен процес - освен нашето участие то е ясна и осъзната отговорност към хората по места за тяхната съпричастност. Ние ще изпратим свещеник в даден град, но той трябва да разчита и на миряните. Те трябва да участват активно в църковния живот. Така че ние стартираме такива църковни мисии и някои от тях се превръщат наистина в църковни общини, но не навсякъде това се получава“, разказа митрополитът. Той обясни, че това е нормален процес, защото сънародниците ни, които живеят в Европа, са по-мобилни. Много от тях се местят в различни градове на няколко години, тъй като работят в международни компании.
„Така в някои църковни общини се разделяме с активни членове, но пък се радваме, че след това подкрепят други общини. Случвало ми се е да служа в Мюнхен, след това да видя българи от църковното настоятелство в Лондон, Париж“, разказа още митрополит Антоний.
В момента се водят преговори с католическата църква и за храма в Щутгарт, който ползваме. Предстоят финални уточнения. Той е с голяма площ и идеята е да има и зала за неделно училище.
„И тъй като в нашата епархия има само един манастир, и то мъжки, който е в близост до Хановер, искаме да превърнем храма в Щутгарт с неговите прилежащи помещения в женски манастир. Идеята ни е да бъде огнище на вярата, в което монахини да се посветят на служението на Бога, да се водят беседи в неделни училища“, добави Негово Преосвещенство.
В Лондон се опитват да разширят храма си
Служението на православния свещеник зад граница е много по-различно, отколкото служението в България. В чужбина свещеникът трябва да търси сам миряните, да ги образова. Това разказа отец Добромир от българския храм „Св. Йоан Рилски“ в Лондон. Той преподава и богословие във Великотърновския университет.
След заболяване на предишния свещеник богослуженията там бяха прекратени за година и три месеца. Възобновиха се от началото на февруари. Според отец Добромир служението в чужбина е свързано с големи усилия от страна на сънародниците ни, защото често пътуват по час и половина.
„Свещеникът е радостен, когато се увеличава паството му. Българите в чужбина например първоначално се събират, за да играят народни танци, общуват с други българи, но в един момент започват да се интересуват от своята вяра. Това е благодатното служение на свещеника там. Той помага на сънародниците ни и да кръстят децата си“, обясни отец Добромир. Той изтъкна, че от февруари духовният живот на църковната ни общност в Лондон се е нормализирал и хората вече идват на неделните служби.
„Искаме да има едно достойно място за миряните, защото нямаме собствен храм в Лондон, което е парадоксално“, каза той.
Протойерей доц. д-р Иван Иванов в Рим: Младите все повече ни търсят
Все повече млади хора се обръщат към църквата и търсят начин за комуникация с нея -дали да участват в богослужение, или пък да си кръстят децата. Те са основната движеща сила в църковните ни общини в чужбина. Това разказа протойерей доц. Иван Иванов, който служи в Рим. Според него тази традиция вече се възражда.
За доц. Иванов служението извън пределите на страната ни е интересно, но и специфично. Причината е, че свещеникът трябва да познава съответната област и манталитета на хората.
„Има места, където сънародниците ни са много активни, а на други тепърва се учат на традиции. Но имайте предвид, че на Запад църквата се отнася с изключителен респект към българския народ“, каза той.
Яна Йорданова
