О бединението на българските висши училища ще се случва подобно на преструктурирането в Белгия.
Модел
Преструктурирането на системата на висшето образование в Белгия стартира през 2003-та, става ясно от доклад на Института за пазарна икономика. Той е представен пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България. В Белгия целта е отделните висши училища да се присъединят в пет различни „университетски асоциации“. Те се основават на съществуващи връзки, които частично следват географската логика. Асоциациите са юридически лица шапка, които следват заложени в правилници правила. Въпреки това те могат да вземат решение относно вътрешните особености, както и докъде ще стигне сътрудничеството/интеграцията между различните си звена. Общото между белгийските асоциации и бъдещите обединения у нас е шапката. Представената от образователния министър акад. Николай Денков идея пред участниците в работната група за сливането е шапката да бъде ректорски съвет, научни участници в срещата. В неговия състав ще влизат ректорите на всички обединили се университети. Те могат да си изберат председател, който да представлява обединението, или да се въртят на ротация. Общото в концепцията на министъра и реализацията на идеята в Белгия е и финансирането. Там проектноориентирано и целево финансиране за научни изследвания в определени случаи се разпределя директно на ниво асоциация. У нас идеята е обединението също да може да кандидатства за финансиране пред МОН.
Причини
Причините за реформата в двете страни също са подобни. В Белгия преструктурирането започва заради необходимостта да се спре академичното разпръсване и с намерението за насърчаване създаването на структури, които да са достатъчно големи, за да бъдат видими и конкурентоспособни в европейски контекст. Още при представянето на идеята министърът посочи, че сред причините за окрупняването на вузове е силната фрагментация на съществуваща университетска мрежа. Една от целите пък е родните вузове да станат по-видими в международните класации и за кандидат-студентите.
Три варианта за сливанията
Възможните варианти за бъдещи обединения на вузове са три - на териториален принцип, по специалности или смесен, смята министърът. Например вече се водят разговори за обединение на филиалите в Северозапада в един нов университет. По подобен начин в Испания са слети 10 малки колежа в изцяло новосъздаден университет. От доклада става ясно, че подобно на филиалите у нас, те са представители на различни академични области. Един от най-важните фактори за сливането са финансовите икономии. Анализите показват, че общите разходи на колежите са намалели десетократно след обединението.
Общо над 120 сливания на университети са се случили в Европа от началото на века до 2019-а. Чуждият опит показва обединение между университет и поне една специализирана институция – университет за приложни науки, специализирано висше училище или научна организация. Този вариант е и най-често срещан. Хомогенните сливания между университети с един и същи статут и профил е вторият популярен вариант. Най-рядко реализирано е създаване на клъстери между три или повече видове институции.
Борим демографската криза като Финландия
Част от държави предприемат стъпки за консолидация заради демографската криза. Такъв е случаят във Финландия, Япония и Естония. Например скандинавската страна предприема реформата, мотивирана от слабото международно разпознаване на финландските университети, все по-силния натиск за глобализация - както на бизнеса, така и на висшето образование, и намаляването на населението. Подобен е и случаят и у нас, където броят на зрелостниците и респективно кандидат-студентите се стопява всяка година. Също така малка част от университетите ни са част от международните класации. Реформата във Финландия предвижда временни финансови стимули за сливанията, както и данъчни облекчения за граждани и фирми, които правят дарения за тях. Не е ясно дали такива ще има и у нас. Страната успява да намали броя на висшите училища, а някои нови звена да се издигнат в някои класации, но не успяват да постигнат целта за профилиране на вузовете. „Проблемът при специализирането е, че университетите се опитват да имитират успешни профили, вместо да се опитат сами да открият ниши, в които да предоставят специфично образование“, пише в анализа. Това е едно от притесненията – дали сливанията няма да бъдат само на административно ниво, без да се подобри качеството на обучение.
Стела Маринова
