Б лизо 2 десетилетия след откриването на уникалния многотонен каменен саркофаг под 12 – метровия насип на могилата Оструша в Долината на тракийските царе, археолози от казанлъшкия исторически музей „Искра“ установиха, в непосредствена близост до артефакта, нови 15 архитектурни структури от по-ранен етап.
Две от тях са били, според ръководителя на проучването Меглена Първин, постройки със стопански характер. Основите на зидовете им са от каменна зидария на калова спойка, а във височина са били доизграждани с кирпич и с използване на преплетени колове. Керамичният материал и малкото единични находки позволяват предварително отнасяне на тези структури най-общо към III – IV в.
В едно от помещенията е намерен цялостно запазен керамичен съд за съхраняване на зърнени храни /питос/ с размери 1,7х 1,1 м., който по указания на експертите от МК е пренесен в експозиционното пространство на Оструша и не след дълго ще може да бъде разглеждан от туристите веднага след финализирането на проекта „Светът на траките“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 и финансов инструмент, кредит от Фонд за устойчиви градове на стойност 1 921 935 лв. Общата стойност е 8 657 364,83 лв., като 5 725 115,36 лв., са европейско финансиране, а 1 010 314,47 лв. - национално съфинансиране.
От казанлъшкия музей припомнят, че разкопките на Оструша започнаха в рамките на първата експедиция ТЕМП на д-р Георги Китов през пролетта на 1993 година.
Храмът се състоял от 6 камери върху обща площ от 100 m² като най-важна се оказа централната, изработена от камен блок с тегло 60 т и прихванат чрез оловна заливка капак. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив каменоделците оставили зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е било допълнително монтирано ритуално каменно ложе с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. „слънце“ на тавана са били изпълнени с растителна и геометрична украса – пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато. Всички те обаче в далечната древност са били вандалски изчегъртани. Храмът за поклонение пред тракийския бог Сабазий е бил изграден в началото на IV век пр. Хр. и е използван до третата четвърт на същото столетие, като е бил доизграждан на няколко етапа – издълбаване и монтиране на централната камера, изоставяне и засипване на съоръжението. Етапите са маркирани от сребърен аполонийски обол и две монети на Филип II Македонски, както и сребърни украси за конска амуниция и части метални съдове.
В непосредствена близост до древния храм са били разположени оръдейните позиции на турската армия под командването на Сюлейман паша при обсадата на Шипченския проход през Руско-турската освободителна война.
Христо Христов
