Н а 13 февруари се навършиха 80 години от трагичната смърт на една малко позната в наши дни личност – областния управител на Българското Беломорие от началото на 1942 г. до септември 1944 г. д-р Стефан Клечков. Благодарение на него за този кратък период България инвестира в строежи на стотици километри пътища и жп линии, както и в пресушаване на блата, превръщайки ги в земеделски земи.
Образование
Бъдещият строител на Царска България е роден през 1900 г. в бедно габровско семейство. Бащата Рачо Клечков е ветеринарен фелдшер, а върху майката Пенка падат грижите за отглеждането на четирите им деца – Христо, Георги, Стефан и Кина.
През 1920 година младият Стефан завършва финанси в Софийския университет, а приятелят на баща му, габровският индустриалец Метев, вижда способностите на младежа и заплаща учението му по право в Хайделберг, както и защитата на докторска дисертация по международно право в Италия. Стефан Клечков е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат.
Завръща се в София и през февруари 1935 г. е редактор на списание „Нация и политика“. Около списанието се събира кръг от млади интелектуалци и бъдещи политици, които образуват организацията „Млада България“. Той е и сред основателите на младежката патриотична организация „Бранник“.
Стара Загора
През 1938 година д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Старозагорска област. Едвига Ангелова Красини, която по това време е 11-годишна, разказва в спомените си: „С баща ми, адвокат по това време, бяха приятели от студентските години. В Стара Загора още се разказва една смешна, но поучителна история. Селянин от благодарност, че му е обърнато внимание, занася в общината добре угоена жива пуйка за д-р Клечков. Прислужникът я внася в кабинета, а докторът реагира бурно: "Аз получавам заплата, да се настигне човека и да му се върне..." Прислужникът изпуска пуйката и настава гонитба...!“
Адвига е съхранила и друг личен спомен: „В страната бяха въведени два постни дни. На един обяд чичо Стефан беше у дома. Баща ми предложи към постното ядене да нарежем малко луканка. Още помня отговора, изречен с упрек: "Ангеле, когато целият народ трябва да пости, ние сме първите, които трябва да спазваме наредбите..." После баща ми, сконфузен, се тюхкаше как е могъл да предложи такова нещо, като знае Стефан колко е "железен" и принципен.“
На 25 септември 1940 г. д-р Клечков е назначен в Добрич за комисар по Крайовския договор за приемането на Южна Добруджа от Румъния. Адвига Красини си спомня и друг случай: „След време той дойде в Стара Загора и ни разказа как, когато българската и румънската делегация вървели от двете страни на границата едни към други, изведнъж видели сред разлюлените жита от румънската страна да препуска на кон млад мъж с българското знаме. В очите му имало сълзи от гордост и възторг...!“.
Ксанти
Д-р Стефан Клечков проявява огромна градивна дейност, когато в началото на 1942 година е назначен за областен управител на новоучредената Българска беломорска област с главен град Ксанти. Под негово ръководство Беломорието се превръща от изостанал край в благоустроено землище.
Само за пресушаване на блатата и превръщането им в обработваеми земеделски площи българското правителство изразходва 205 574 119 лв. По това време повечето селища, дори и градовете в областта, нямат регулационни планове, нямат изградени водопроводни и канализационни мрежи, за което българското правителство дава 31 389 024 лв. Само за строителство на сгради през 1941-1944 г. са отпуснати 16 281 310 лева.
Най-голямо внимание се отделя за нови пътища. Изграждат се шосета, за да се възстановят естествените връзки на Южна България с Беломорието: Ксанти - Смолян - Пловдив, Дедеагач - Ивайловград и Гюмюрджина - Маказа – Момчилград. Работи се и по вътрешните пътища Ксанти - Гюмюрджина, Саръшабан - Керамоти, Серес - Драма и други.
Д-р Клечков подема инициатива за завръщане по родните си места на принудително изселените българи след Ньойския договор от 1919 г. През февруари 1942 г. към Беломорското областно управление се създава „Поземлена дирекция”, която поема грижата по оземляването и устройването на завръщащите се българи в областта.
Евреи
След 1944 г. комунистическата власт обвинява д-р Клечков, че е депортирал евреи към концлагерите, но фактите говорят точно обратното. През 1943 г. след бурен скандал с немските военни власти той изпраща телеграми до всички кметове в Беломорието да не се допуска депортиране на евреите с българско гражданство. Мнозинството от другите, на които Антантата е отнела българското поданство и са под немска юрисдикция, са вън от властта му. Въпреки това от транспортираните към Кюстендил евреи той успява да върне обратно в Беломорието 37 евреи, включително известния гинеколог д-р Леви, баща на прочутия днес по цял свят български композитор Милчо Левиев и художника Йоан Левиев.
Садизъм
На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига телеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се да замине още на другия ден - 9 септември, но сутринта Радио София съобщава, че в България е извършен преврат. Предусещайки съдбата си, д-р Клечков тръгва с паспорта си към турската граница заедно с един от братята Чалбурови, търговци на тютюн (прототипи на братя Мореви от романа на Димитър Димов '“Тютюн”). На 18 септември 1944 г. край град Саръшабан ги залавят гръцки партизани. Чалбуров е пуснат, но д-р Клечков е арестуван и изпратен в България. На 13 октомври 1944 г. тъстът му д-р Карамалаков, известен в Сливен лекар, се среща с него в Хасково. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива, той вече не е там, защото „народната власт“ го е предала заедно с още 15 от българската администрация на Беломорието на гръцките партизани от ЕЛАС. Предадени са на бандитската паравоенна структура, узурпирала властта, въпреки протестите на гръцкото правителство.
На 13 февруари 1945 година д-р Клечков е убит по нечовешки, садистичен начин. Избодени са му очите, след това е заровен жив до шията, накрая така е разстрелян край старото гробище на Драма. Гробът му остава неизвестен.
Ролята на Добри Терпешев
Главна „заслуга“ д-р Клечков да бъде предаден на садистите от ЕЛАС има новоизлюпеният властник с трето отделение образование Добри Терпешев. Наричаният от своите съпартийци с гальовното Диди, издава заповед д-р Клечков и другите българи да бъдат изпратени на сигурна смърт. Простакът властник пристига в Ксанти веднага след 9 септември 1944 г. Тази одиозна фигура обаче бързо се превръща в посмешище. Обичал много да държи речи. В Гюмюрджина пръв на импровизиран митинг, от балкона на хотел "Астория", се изтъпанил Добри Терпешев: "Братя гърци, Тракия никога не е била българска и никога няма да бъде!". Настъпва напрежение и хаос. Гърците започват радостно да скандират: „Зито! Зито!" ("Ура! Ура!"). Уплашени, българите, попарени от предателството, го питат: "Ами ние какво да правим, къде да ходим?!". "Който ви е довел тук, той да ви бере гайлето", отговаря им троснато партийният вожд Диди.
На митинг пред партизаните от ЕЛАС в Драма той изрича друга абсурдна фраза: „Българите са най-големите убийци на гръцкия народ". Бандитите го понасят на ръце...!
