Г олемият български писател академик Антон Дончев издъхна на 92 г. във ВМА.
Сърцето му е спряло на 20 октомври 2022 г., точно когато и това на колегата му Димитър Талев през 1966 г. През последната седмица е влизал на два пъти в болницата заради сърдечни проблеми, а неотменно до него е била съпругата му – актрисата Райна Василева, с която успяха да се оженят официално в края на миналата година, разказаха пред „Телеграф“ негови приятели. Преди това, за 90-годишния си юбилей Антон Дончев даде последното си интервю за вестника, в което сподели: „Не харесвам да ме наричат патриарх, нито се чувствам на 90. Не знам как хората очакват да се чувства човек на 90. На крака съм, радвам се на живота, защо трябва да има цифра“.
Наследство
Огромно писателско наследство оставя Антон Дончев в българската литература, като връх в него е романът му „Време разделно“. За повече от половин век той е издаден на 35 езика, включително китайски и хинди, а тиражът надхвърля 2 милиона копия. Най-популярната си творба пише едва когато е на 33 г. При това само за 41 дни в родопска хижа, недалеч от Пампорово. Провокирала го е мистична случка през 1962 г. - с група писатели е гостувал в Момчиловци. Именно там е срещнал Елица - девойка като самодива, която мълчаливо го е завела в дом в края на селото, а на другия ден възрастна жена със същото име го посрещнала в двора и му казала, че младата не съществува. Години по-късно бившата кметица на Смолян му споделила, че красивото привидение се казвало Йелица и си отишло рано от този свят. Така тя станала главната героиня в романа на живота му, а той 4 пъти сменял заглавието му, докато изплувало точното - „Глава си давам, вяра не давам“, „Залезът прилича на изгрева“, „Часът на избора“, както е преведен на руски. Заради „Време разделно“ Дончев е сравняван с европейски величия като Джойс, Андрич, Казандзакис, дори с Шекспир. В началото на 70-те журито на американската фондация „Джейн и Ървинг Стоун“ номинира българския епос за „най-добър исторически роман в САЩ“ – по изключение, защото наградата се дава само на американски писатели. Тогава обаче не пускат автора да пътува отвъд океана и шансът му там спира до номинацията. Но и днес романът му е в програмите на славянските факултети в щатски университети. Екранизиран е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
С актрисата Райна Василева се ожениха в края на миналата година.
Светлина
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се отдава на голямата си страст - писането. През 1961 г. е публикуван първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон...“. Той е автор и на още няколко поредици от романи: „Кракра Пернишки“, „Девет лица на човека“ (1989), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968-1992), „Трите живота на Кракра“ (2007), „Легенди за двете съкровища“ (2015), „Сянката на Александър Велики“ (2016). „Преди 12 години акад. Антон Дончев написа: “Всяко живо човешко същество е шепа морска вода, а кръвта ни - само капка от първичния океан. Ние от Бургас трябва да носим навсякъде песента на вълните и да благодарим за това, което сме". Носете песента на вълните и в небесната шир, акад. Дончев! Винаги ще Ви помним и обичаме! Светлина на душата Ви! Поклон“, написа по повод загубата на писателя кметът на Бургас Димитър Николов.
Чапа и Иван Тенев на юбилейното тържество през 2020 г.
Даваше парите от наградите на студенти и библиотеки
Малко хора знаят, че Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ учредява студентски стипендии „Време разделно“, чийто фонд се осигурява от акад. Антон Дончев. Той даряваше на фондацията възнаграждението си, което получаваше от издаването на книгата „Време разделно“. Волята на акад. Дончев бе да се изберат талантливи български младежи, започващи висшето си образование в областите „Български език и литература“ и „История“. На тези студенти той осигуряваше средства по време на обучението им в университета. През 2010 г. по повод 80-годишнината си беше удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий – огърлие“, а през 2014 г. – с Годишната държавна награда „Паисий Хилендарски“. Паричната стойност на всички свои награди Антон Дончев даряваше на библиотеки и обществени организации. През 2003 г. беше избран за академик на БАН.
Лео Богдановски
