С бъркан настоящ адрес и сложни чиновнически процедури могат да забавят помощите за ученици, които се полагат на родителите на деца в първи, втори, трети, четвърти и осми клас.
Заявлението трябва да се подаде в службата за социално подпомагане по настоящ адрес. Има обаче случаи родителят да живее от години на един адрес, но да се води официално на друг.
И проблемът настъпва, ако подаде заявлението не там, където е официално регистриран.
Оказва се, че препращането по служебен път на заявлението към компетентната социална служба е доста сложен и бавен процес. Затова трябвало да се чакат 14 дни. Тогава обаче има опасност да се пропусне срокът 15 октомври, в който заявлението за отпускане на помощта трябва да бъде подадено.
Размотаване
Майка на осмокласник алармира, че по подобен начин била размотавана от социална служба в един от столичните райони. Подала заявлението си погрешка по адрес, на който не е официално регистрирана, независимо че живее там от 12 г. След няколко дни получила обаждане от социална работничка, която й казала, че за да се оправят нещата, трябва да се регистрира официално на адреса.
При въпрос на майката дали не може заявлението й просто да бъде препратено по служебен път от едната социална служба на другата, получила отговор, че съгласно процедурите социалните работници трябва да изчакат 14 дни, за да видят дали в този срок тя няма да промени адреса си.
Дамата категорично заявила, че няма намерение да прави това и дори предложила да напише такава декларация в свободен текст. Оказало се обаче, че такава процедура не съществувала, а и заявлението й щяло да отлежи за разглеждане още няколко дни и така помощта щяла да бъде платена чак през ноември. В крайна сметка майката отишла в социалната служба по настоящия си адрес, където е официално регистрирана, и подала ново заявление, а старото й било унищожено.
Отново
При подаването на новото заявление пак възникнал проблем с настоящия адрес, този път на бащата на детето, с което живеят на семейни начала. Тя коректно попълнила адреса, на който той е официално регистриран. Но той не съвпада с нейния. Служителката й се скарала и й казала, че в такъв случай е трябвало да остави полетата празни.
Друг масов проблем е, че обикновено заявленията се подават от единия родител, най-често майката. Отивайки в социалната служба обаче, тя установява, че и бащата на детето трябва да се подпише на бланката.
Социалните работници си затварят очите и призовават майката да удари един подпис и от името на таткото.
София Симеонова
