Н а 2 ноември в България се чества Архангелова задушница. Нарича се така, защото е седмица преди Архангеловден, и е еднa от трите големи съботи през годината, отредени за почит на душите на покойниците. Понеже Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство, на Архангелова задушница специално се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. Затова народът ни я нарича още Мъжка задушница.
Гроб
Според традицията седмица преди това роднините на починалия посещават гроба му, който се почиства и прекопава. В уречената събота се носят подавки, съдържащи различни храни, любими на покойника. И задължително жито - символ на вечния живот, и вино, свързано както с Тайната вечеря, така и с кръвта на Спасителя Иисус Христос. Православната църква съветва, че е желателно да се повика свещеник, който да прочете молитва за упокой.
По традиция седмицата преди Голямата задушница гробовете се чистят и поправят.
Клирици разясняват още, че сега периодът не е постен и порционът за празника може да включва всичко - месо, колбаси, сирене, кашкавал и яйца. Обикновено траурни агенции предлагат готови раздавки, като цената им варира в зависимост от съдържанието. Много домакини обаче предпочитат собственоръчно да приготвят всичко, в това число и баниците, като сега са актуални сладките тиквеници и щрудели. Вярва се, че по този начин храната ще отиде по-лесно в отвъдния свят - суеверие, което се подхранва и от доста свидетелства и съновидения. Например около Задушницата много хора разказват как са сънували упокоилите се близки. Тe например им разказват как са в отвъдния свят и между другото им съобщават, че им се е прияло нещо любимо, та ако може да им го донесат на гроба. Поменът обаче може да се случи както на гробищата, така и в някоя черква или дори в домашни условия. Казва се „Бог да прости“, след което се изрича името на починалия. Сакралната словоформула има силата да прескача провиралката между нашия и оня свят, вярват християните.
Сол и брашно
От незнайни времена по някои райони из България е останал и друг обичай с поминален характер. При него се раздават сол и брашно, за да се разсипят и стопят греховете на умрелите така както брашното и солта. Прелюбопитен е и друг ритуал, все още жив в доста райони на България. От свареното и овкусено с орехи, канела и захар жито се дава първо на кокошките. Вярва се, че така няма скоро друг човек да умре в тази къща. Вечерта се сяда на трапезата, като едно място се отавя празно, но на него се сервира всичко. Това идва от вярата, че душата на покойника идва като в отпуск в дома, че да празнува заедно със своите близки.
Житото и виното са задължителни за всяка задушница.,
Какво се крие всъщност зад шифъра на тези есенни ритуали никой все още не може да каже с категоричност.
Граница
Защото смъртта е границата, отвъд която никой не се е връщал, че да разкаже. Информацията се прецежда към нас единствено посредством сказания на свети отци и на самия Бог Исус Христос, свидетелстващи за безсмъртието на човешката душа. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Съгласно със Свещеното писание веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Христос в тази връзка разкрива, че душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. В тази връзка свещенослужители разясняват, че след кончината умрелите разчитат само на нашите молитви, тъй като нямат опцията нито да се разкайват, нито греховете им да се опрощават, както приживе това може да се случи чрез поста в комбинация с църковните тайнства Изповед и Причастие. Но дори попадналите в ада имат надежда за избавление.
Молитви
Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много от греховете им, гласи ортодоксалната концепция за задгробния живот. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.
Защото Господ е навсякъде, както в човешкото сърце, така и във всяка видима и невидима Вселена, т.е. присъства и управлява и Отвъдните селения. Тази космолoгична теория намира потвърждение и в Библията, където се казва: Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38).
Тази седмица в храмовете се записват имената на покойници, които ще бъдат поменати на Божествената Литургия. Тя се отслужва рано сутрин на самата Задушница.
Любомир Старидолски
