- Г-н Георгиев, напоследък много се говори за коварно мъртво вълнение, колко в действителност е опасно морето през август?
- Няма значение дали е август или юли, мъртвото вълнение се образува по всяко време при налични метеорологични предпоставки като силен вятър, бурно вълнение и съответно след бурята идва една остатъчна вълна, която не се вижда на повърхността, но морето все още не е успокоило голямата водна маса. Подводни течения се образуват на места, където идващата вода към плажа трябва да намери най-слабото място, за да се завърне в общата водна маса. По нашето Черноморие като цяло няма постоянни опасни подводни течения. Появяват се епизодично на различни места. Обикновено най-големият враг на бедстващите туристи не са подводните течения, нито мъртвото вълнение, а паниката. Ако човек успее да запази самообладание, ще успее да се спаси и сам, ако няма кой да му помогне.
- Вярвате ли в поверието за Илинден, което гласи, че на този ден морето взема жертви, затова не бива да се влиза във водата?
- Това е просто митологема, в която нито аз, нито колегите спасители вярват. Тъй като свети Илия се приема като повелител на морските стихии и оттам идва легендата, че на деня на светеца морето се "обръща". Чисто научно през август започват различни циклони и въздушни течения, които са предпоставка за появата на мъртво вълнение и подводни течения. Но иначе ние, спасителите, не вярваме в Илинден. Вярваме на това, което виждаме, и на флаговата сигнализация.
- Какво всъщност представлява мъртвото вълнение?
- То се появява като следствие от остатъка на ветровата вълна, която има голяма сила. Ветровата вълна - това са вълните с гребен, които виждаме да се разбиват в скалите. Когато времето утихне и вълните спрат, морето на повърхността изглежда гладко и спокойно, но силата на отминалата ветрова вълна остава да работи под вода. Повърхността е гладка, а отдолу засмуква, морските хора го наричат още сулуган или мъртвак. Има и подводни течения, които са различни от мъртвака, които също не са безопасни. Те се движат от север на юг, има и други течения - успоредни, перпендикулярни в зависимост от плажа, от залива и от мястото. От всички тях мъртвото вълнение е най-опасното, появява се периодично, предимно след големи ветрови вълни и когато вятърът утихне, част от тази вълна остава отдолу, а отгоре видимо няма нищо. За разлика от сулугана подводните дънни течения на места са по-изразени към бреговата ивица, а на други места се усещат повече по-навътре. Това течение е по-малко опасно, но неусетно те понася и те движи в южна посока. И ако е смесено с мъртво вълнение, тогава комбинацията става много опасна.
- Кой решава кога флагът е червен?
- Решението се взема всеки ден рано сутринта от старшия спасител или от ръководителя на спасителния екип на плажа. Той определя какъв флаг да се вдигне в зависимост от метеорологичните условия и силата на вятъра. Ние имаме политика червен флаг да се поставя действително при крайна необходимост. Дори и тогава търсим варианти да свалим напрежението и недоволството сред плажуващите и да позволим на хората да се къпят, но това да става много близко до брега и на плитко. Това, когато е възможно, защото има и случаи, когато рискът е много голям. Има няколко плажа - не повече от 3-4, които са изключително опасни. Те са по-открити и отворени и там наистина е много опасно, когато има бурни вълни или мъртво вълнение. Няма да ги казвам кои са, за да не прозвучи като антиреклама, но на тези плажове ние акцентираме върху броя на спасителите, на техните умения и компетенции. Тоест подбираме най-опитните и най-добрите.
- Какви са най-честите проблеми на спасителите в разгара на сезона?
- Основните проблеми, естествено, са свързани с ежедневната работа. Но въз основа на направени анализи през годините се оказва, че най-много проблеми идват не толкова от инцидентите във водата и от мъртвото вълнение, а от нарастващия брой на загубени деца на плажа. Тази тенденция се засилва и вече е станала ежедневие по всички плажни ивици. Просто няма ден без изгубени деца. За щастие винаги ги откриваме навреме и бързо, но паниката е голяма най-вече за родителите.
- Колко често се случва?
- Особено през юли и август са почти ежедневни. Идват паникьосани родители и казват: детето го няма. И спасителите тръгваме да го търсим. Имаме описание и снимка, препредаваме си един на друг точно описание на детето - как изглежда, колко е високо и с какво е облечено, и всеки един спасител търси в района си. Само за миналата година в района на трите плажа в Слънчев бряг имаме подадени 106 сигнала за загубени деца, или средно по две деца на ден сме търсили и намирали, а е имало дни и повече. Последният случай, за който се сещам, е от този месец в Слънчев бряг. Идват родители в истерия и плачат: "Няма ни го детето". Спешно направихме организацията, която сме практикували не веднъж, ставаше въпрос за изчезнало 8-годишно момче. Колегите го откриха за минути, и то много далеч от мястото, на което се е намирало. Вървяло по брега и се отдалечило на около километър и половина, като е вървяло само покрай морето. Колегите през 12 поста го разпознаха и го прибраха, докато дойдат родителите му. Детето дори не разбрало, че се е отдалечило толкова много, каза, че просто си играело.
- Как се справят хората ви с агресивните туристи, които налитат на бой?
- Наистина има агресивни туристи, които налитат по-рядко на бой и по-често на скандали. Винаги когато времето е лошо и ги спираме да не влизат в морето, туристите не са съгласни. Вижте, спасителят не е пазач и не влиза в задълженията му да гони туристите от водата и да не ги пуска в морето. Работата му е да направи спасителна акция в случай на нужда при бедстващи туристи в морето. Но спасителите се опитват да не ги допускат в интерес на безопасността на летовниците, защото самите те са безотговорни и самонадеяни. Народопсихологията "на мен няма да се случи" тук е невалидна. Ние носим отговорност за живота на хиляди туристи ежедневно.
В тази връзка през последните години срещаме голямо разбиране от страна на концесионерите, които откликват и осигуряват модерни спасителни средства. За последните 4 години няколко плажни ивици са оборудвани с модерни и изключително ефективни спасителни шейни, които се закачат за спасителния джет и така се съкращава много времето да се достигне до давещия се. Такива има на плажовете в Слънчев бряг, на Южния плаж в Несебър и в Созопол на Централен и Харманите. На къмпинг "Златна рибка" има и надуваема спасителна лодка, която патрулира ежедневно из целия залив. Това е изцяло заслуга на инвестициите, които концесионерите правят на добра воля и по свое желание в интерес на безопасността на туристите.
- Има ли някакви нестандартни решения при спасяването на давещи се?
- Има една нова тенденция, много интересна и полезна. Със стопаните на плаж Аркутино и Черноморец от две години се опитваме да наложим политика към обезопасяване на неохраняемите части, които се намират в близост до плажовете, посредством изграждане на спасителни кътове за обществено ползване. Тези спасителни кътове всъщност представляват шкаф, в който има оставен спасителен пояс и торбичка със здраво и дълго въже, както и писмени инструкции за тяхното използване. Основният акцент и идеята е да има на разположение най-необходимите спасителни атрибути. Когато в извън работното време на спасителите или извън охраняемата зона се случи инцидент, плажуващите да могат адекватно да помогнат на давещия се, без да застрашат собствения си живот. Обикновено в такива ситуации хората се хвърлят в морето да помогнат, като се опитват да извадят бедстващия с плуване, а методът с плуването е краен за извършване на спасителна акция и не е много удачен.
- Как стои проблемът с домашните любимци на плажа?
- Този проблем наболява все повече през последните години. До момента няма ясно регламентиран нормативен документ, който да забранява достъпа на домашни любимци по плажовете, нито такъв, който да го разрешава. Единствената регламентация към момента се съдържа в общинските наредби, и то не за всички общини. Тези наредби обаче не са достатъчно солидни, нито са сведени до знанието на туристите. Има стопани на плажове, които в съответствие с тези наредби поставят предупредителни табели на ивиците, че от 8 до 18 часа не е разрешен достъпът на домашни любимци, но никой не го спазва. Масово идват хора с кучета и котки на плажа, а останалите туристи недоволстват. Стават ежедневно скандали. Освен това на пясъка тичат много малки деца, които няма как да знаят дали животното е опасно. Децата се плашат, родителите влизат в скандали със собствениците на животните и като цяло не е приятно за никого.
- Кой е най-критичният инцидент този сезон?
- Той не е само един, затова не мога да преценя. Но тази година имахме особен и фрапиращ случай, при който за ден спасителите на един плаж извадиха от морето 12 давещи се при различни инциденти. Това се случи в района на Созопол. Първо една група от 6 човека започна да се дави, попадайки в мъртво вълнение, извадиха ги до един след тежка спасителна операция. След това минути по-късно двойка мъж и жена влизат при червен флаг и започват да се давят, и тях спасяват. След това още няколко пъти по един, по двама - общо за деня момчетата имаха 12 спасени живота и това само на един-единствен плаж.
- С наличния брой спасители по плажовете гарантирана ли е безопасността на летуващите?
- Екзистенц минимумът е осигурен, но всяка година става все по-трудно и кандидатите да работят като спасители стават все по-малко. Множество фактори са причината за това. На първо място, е краткият летен сезон. Казват си - това е сезонна работа, и търсят нещо постоянно. Работата е отговорна, но когато я гледаш със самодисциплина и внимание, работата не е тежка. Студентите не могат да работят по цял сезон, защото приключват изпитната сесия в началото на юли и идват на работа към средата на юли, учениците - също. Всички искаме да имаме млади спасители, но за младите кадри се борят и други работодатели от други сфери на туристическия бранш. Има хора с постоянна работа, които искат и могат да работят през лятото като спасители, но не всеки може да си осигури толкова дълга отпуска, ако работи друго. Това дава предпоставки и за голямо текучество на нашите кадри.
- Какво показва статистиката, зачестяват ли инцидентите с удавяния ?
- Инцидентите са почти константна величина през последните 10-15 години, но нашата основна цел е да свеждаме тези инциденти към нулата, която аз считам, че е постижима при адекватни решения и координирана работа. Трябва обаче тази дейност да се координира не само от нас и концесионерите, а и от държавата и общините. Нормативната база е остаряла и е необходимо нейното осъвременяване.
- Спасителите вземат ли някакви превантивни мерки, когато се появи мъртво вълнение?
- Разбира се, това е флаговата сигнализация за деня. На места, ако е необходимо, се поставят информационни табели, че има дънна яма или течение, когато такива са налице. Освен това предупреждават туристите със звукова сигнализация, дават указания колко навътре е безопасно да се влезе. Това е индивидуално за всеки плаж и за всяка конкретна ситуация в зависимост от височината и силата на вълната и вятъра.
- Има ли статистика колко души са спасени от удавяне през сезона?
- Няма такава статистика, тъй като никой не я води. Нашата компания води собствена такава статистика, която обхваща случаите на спасени давещи се на плажовете, които ние обезопасяваме - общо 22 ивици по цялото Черноморие - и на север, и на юг. Данните ни сочат, че само за тази година имаме над 70 сериозни и критични спасителни акции, при които сме спасили над 100 души. А отделно имаме и над 200 други случая, когато спасители са оказвали помощ на нуждаещи се във водата, които не са били толкова животозастрашаващи.
Средно годишно в Слънчев бряг, Несебър и Созопол имаме около 180 спасителни операции със спасени давещи се, чийто брой е над 200 души, тъй като при много от инцидентите се давят по двама и повече.
- Най-важният съвет, който давате на туристите?
- Преди всичко да не подценяват българските плажове, да идват повече на нашите плажове, защото те са чисти и добре обезопасени. Но когато стъпят на пясъка, да мислят преди всичко за своята безопасност. И да не забравят старата максима, че делото по спасяването на давещия се е в ръцете на самия давещ се. Да се забавляват, но и да спазват инструкциите на спасителните служби, да ходят на охраняеми плажове и когато са в неохраняеми зони или плажуват в извънработно време на спасителите, да бъдат много внимателни. Нека да не разчитат, че при инцидент някой закъснял спасител ще ги види и ще им помогне, както скоро се случи на южния плаж в Несебър. Тогава спасители в извънработно време се притекоха на трима давещи се и ги спасиха.
- Някога спасителите бяха еталон за "морските гларуси", продължават ли да носят тази си слава?
Тази гледна точка не е угаснала до днес. Все още сред гилдията на спасителите има донжуановци, които въпреки своите професионални ангажименти намират време да обърнат внимание и на нежния пол като истински кавалери.
Това е той
Иван Георгиев е управител на "Кей Ен Джи Водноспасителна служба"
Занимава се със спасителска дейност от 2002 г.
Бил е редови спасител плаж, спасител басейн, спасител и супервайзер в аквапарк в Кипър, океански спасител в САЩ
Притежава дългогодишен опит при организирането и управлението на спасителни екипи и кадри при обезопасяването на водни площи
От 2016 г. е основател и управител на "Водноспасителна служба", която към момента е поела 22 морски плажа, сред които трите най-големи ивици в Слънчев бряг, Несебър и Созопол
Компанията работи приблизително с около 30% от общия брой охраняеми морски плажове в страната
Елена Анастасова
