Ч истотата на въздуха трябва да се мери и по миризмата. Това се предвижда в проект за промени в Закона за чистота на атмосферния въздух.
Предложението е да се изготви наредба, в която да се маркират дейностите, които могат да причинят „дискомфорт в обонянието“ в населените места. Според текста на законопроекта под дискомфорт в обонянието се разбира ефект, причинен от дейност, която може да има въздействие върху здравето на населението. Уточнява се, че усещането е „субективно в зависимост от интензитета на миризмата“.
Обективно
Силата и наситеността на миризмата обаче се измервали обективно с национални и европейски стандарти. От Националното сдружение на общините (НСОРБ) са пуснали становище, в което се казва, че принципно се подкрепя въвеждането на контрол върху миризмите във въздуха. Сложен е обаче и въпросът за определянето на „норми в дискомфорт на обонянието“. Според общинарите ще трябва да се уточнят начинът, по който се установяват източниците, как се приемат сигналите за миризми в градска среда и съответните наказания.
Възражение
Кметовете също смятат, че не е редно местната общност да може да обжалва мерките, които общините предприемат за чист въздух. В градовете това са нискоемисионни зони, ограничаване на отоплението на твърдо гориво и други. Мотивите са, че местните управи информират обществото много преди приемането на въпросните мерки. Организират се и обществени обсъждания, на които гражданите и организациите могат да коментират и да правят предложения. Приемането на възможност да се обжалват гласуваните от общинските съвети предложения ще имат негативен ефект, категорични са общините.
Мерки
За да имаме чист въздух, са нужни други важни мерки, смятат от НСОРБ. Необходим е нов механизъм, с който да се определя качеството на дървесината за отопление. Домакинствата да се насърчават да ползват екоуреди, както и да са задължени да се обозначават ежегодно в кметствата тези, които са на дърва и въглища. Горенето на отпадъци пък трябва да се смята за престъпление.
Сияна Севова
