В арненският некропол, който е най-старото златно съкровище в света, продължава да изненадва археолозите. Изящни златни пръстени са сред най-впечатляващите сред 400-те артефакта, включени в изложбата „Българска археология 2023“ на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Експозицията ще бъде открита за посетители до 26 май.
Директорът на НАИМ-БАН доцент д-р Христо Попов обяви, че 2023 г. е била успешна за българските археолози, като подчерта, че освен новите обекти са подновени и проучванията на стари такива.
Обекти
Изложбата представлява общо 30 обекта от различни исторически епохи – от неолита до Възраждането. Особено интересни са подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза", разказа доцент Явор Бояджиев. В созополския залив тепърва очакваме да открием уникални артефакти от потъналите кораби, категорични са учените.
Артефакти
Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и миди от Варненския некропол и Юнаците, костен скиптър от Провадия, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес от Циле, средновековни накити от Лютица, Кавлаклак и Широково, порцеланови чашки за чай от Китай от „Урдовиза“.
Абсурди
Доцент Попов обясни и абсурдната ситуация, получила се с парите за археология. „За тази година бяха предвидени 5 милиона, но поради грешка, която е допусната при правенето на бюджета, в момента тази програма е извадена и е сложена в приложение номер 2, според което бюджетът ще бъде под 2,4 милиона. А реалната сума, необходима за археологически разкопки, е 7 милиона", поясни той.
Константин Събчев
